-З-защо ме гледаш т-така? - Запелтечи Джемин, навличайки нескопосано една тениска.
Джехюн стоеше на леглото, зорко слеедейки го с очи. По-малкия беше на тръни от доста време. Искаше през тази нощ да спи, щеше да му каже на сутринта.
-Как те гледам?
Дже втри кърпата в косата си, беше само по шорти и Джемин трудно отклони поглед от мокрите му гърди. Не смееше дори да седне близо до него, имаше някакво лошо предчувствие. Дали той не бе разбрал вече?
-Все едно съм пържола.
Дже се засмя гръмко, сетне се изправи и обхвана нежно лицето му. Впи очи в неговите, водата все още се стичаше по корема му.
-Обичам те. - Той погали нежно бузата му, сладка усмивка се настани на устните му.
Джемин вдиша дълбоко, сърцето му щеше да изскочи. Сякаш чуваше тези думи за пръв път, винаги му влияеха много силно. Даже твърде силно. Зарея поглед наоколо, едвам дишайки.
-А-аз също.
По-големия повдигна брадичката му и Нана се видя принуден да го погледне. Затаи дъх, можеше да потъне в очите му... Дже докосна устните му със своите, но съвсем леко. Просто докосване, не направи нищо повече.
-Какво има? Изглеждаш притеснен.
-Няма нищо.
Може би това бе последната му спокойна нощ, но да, нямаше нищо...
Този път Дже го целуна по- настървено. Притегли го към себе си, целувайки го грубо. Джемин мигновенно отвърна, въздишайки тихо в целувката. Не искаше да мисли за нищо друго, просто за това, което се случваше сега.
За този миг, за Джехюн.
Озова се в скута му, скубейки го леко. По-големия обхвана дупето му, стискайки го. Притегли го повече към себе си, при което се създаде търкане между тях. Джехюн зарови глава във врата му, въздишайки тихо.
Целуна съвсем леко мястото под ухото му. Джемин премижа с очи, дишането му се забърза. Тялото на Дже все още бе влажно, карайки по-малкия да си мисли за някои неприлични неща. Изчерви се, реейки поглед наоколо. Усещаше устните му по тялото си толкова интензивно, сякаш бяха в друг свят...
Джехюн обхвана края на тениската му и я изхлузи набързо, хвърляйки я някъде из стаята. Целуна мястото под брадичката му, след това ключиците, рамената. Джемин от своя страна се опитваше да овладее дишането си и дереше леко гърба му.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...