addiction

•94•

Той застана пред красивата черна врата и почука леко, отстъпвайки крачка назад. Не се чуваше нищо, но не след дълго Сиченг се показа иззад вратата.

-Боже Господи, къде беше? - По-големия го придърпа в обятията си и Нана го потупа леко по гърба.

-Твоите приятели ми наеха стая в един хотел и ми забраниха за излизам поне до днес. - Излъга, усмихвайки се фалшиво.

УинУин му направи място да влезе. Нана събу прилежно обувките си и навлезе в обширния мезонет.

-Какво всъщност се случи вчера?

По-големия не отговори веднага, вместо това седна до него, вглеждайки се в лицето му. Радваше се, че Джемин не е пострадал...

-Имах твърде много багаж обратно от Китай, това е.

Стояха и се лъжеха взаимно. Ама, че гледка..

-Защо ли имам усещането, че ме лъжеш? - Джемин повдигна вижда, очаквайки някаква реакция.

-Не те лъжа имах нужда от помощ с багажа, беше много.

Какъв глупак.

-Както и да е. - По-малкия махна пренебрежително с ръка. - Радвам се да те видя.

Сиченг се усмихна, сетне се приближи и сля нежно устните им в целувка. Джемин му отвърна, колкото и да не искаше. Все пак другите бяха прави за Уин и на по-малкия му бе гадно малко или много. Имаше някакви чувства към Сиченг и се бе надявал, че ще успее да започне от начало поне този път...

-Какво става с Джошуа? - Нана се отдръпна съвсем леко от него, решил че иска да го подразни.

Сиченг постави пеперудена целувка на врата му, сетне промърмори.

-Напоследък никакъв го няма.

Явно той не бе осъзнал какво всъщност се бе случило с него.

-Чух от тук от там, че Джехюн го е убил.

По-голямото момче прекъсна целувките си по врата му и го изгледа изпод вежди. Откъде Джемин би могъл да знае това, но не и той?

-Откъде го чу това?

-Просто го чух.

Изражението на Сиченг бързо се измени от щастливо на замислено или по-скоро изненадано.

-Защо го казваш? Щях да знам.

Нана повдигна рамена и се изправи от мястото си, доволен че успешно го уплаши.