addiction

°12°

Силен крясък огласи къщата и Джехюн стана като попарен от мястото си. Джемин спеше спокойно до него. Той взе ядно пистолета, който държеше в нощното си шкафче и излезе с бързи крачки от стаята. Слънцето тепърва изгряваше, което го наведе на мисълта, че бе доста рано.

Държеше оръжието уверено пред себе си, слизайки бързо по стълбите. Беше на щрек, оглеждайки се хаотично наоколо. Навлезе в просторния хол, зървайки Тейонг, Дойонг и Марк.

-Престанете да влизате в домът ми, все едно сте си у вас. - Отсече недоволно той и свали ръце до тялото си.

-Минхюнг държеше да дойдем.

-Защо?

Той го огледа и се сепна за миг, виждайки гипсираната му ръка. Изглеждаше изморен, някак изцеден.

-Марк, какво става? - Попита скептично той.

Тишината продължи твърде дълго. Той се надяваше да е добре, но вида му говореше друго... Джемин се появи зад него, разрошвайки косата си. Явно бе дочул шума, сетне заговори тихо.

-Момчета, всичко наред ли е?

Погледа му се сключи с този на Марк и той ахна. Подмина гаджето си, приклякайки до него. Огледа го и сърцето му се сви.

-Марк! Какво си направил?

По-големия зарея поглед наоколо. След всичко това... Не смееше да гъкне. В онзи миг усети, че живота го напуска, имаше чувството, че сърцето му ще спре. Беше някъде сам в тъмното, гонен от някакви мъже.

Почувства се толкова малък тогава. Взря погледа си в този на Джемин, прочете тревогата в тях. Преглътна шумно и заговори за пръв път от няколко часа насам.

-Кажи му.

Нана премига на парцали, свъсил вежди.

-Какво?

-Трябва да му кажеш. - Думите бяха изречени бавно, някак твърде строго.

Минхюнг кимна по посока на нищо не разбиращия Джехюн. Джемин му хвърли вял поглед, сетне отново се съсредоточи върху приятеля си.

-Какво се случи?

Той въздъхна шумно, като отново зарея поглед из стаята. Всички бяха притихнали, Джехюн хвърляше въпросителни погледи към всеки. Марк нямаше сили да говори повече.

-Просто му кажи, Джемин!

-Какво трябва да каже и на кого? - Почти извика Дже, усещайки че започва да се изнервя.