addiction

°26°

-Вие сте глупаци! - Извика силно Джунг-Хо, навлязал в болничната стая на Джемин.

Младото момче бе отворило очи едва преди час. Джехюн стоеше прав, в близост до прозореца, не обелваше и дума. Бе скръстил ръце на гърдите си и съзерцаваше случващото се навън. Не искаше да слуша моралната лекция на баща си... Дори не биваше да е тук.

Минхюнг стоеше отпред с Юта и Тейонг, чакайки реда си. Притеснението и неясността покрай всичко с Джемин, го изяждаше жив. Потропваше нервно с крак, искаше да изхвърли всичките си тревоги и мисли. Имаше усещането, че живота го напуска...

-Колко неща още сте премълчали от мен?

Нана покри лицето си с ръце, въздъхвайки. Толкова много искаше да се разкрещи от безпомощност точно сега. Не бе разменил и дума с Дже, главата го болеше, не можеше да си спомни нищо.

Всячески удържаше сълзите си, но се чувстваше слаб. По-слаб от всякога, физически и психически. Сякаш го нямаше.

-Не. - Мафиота разтри нервно слепоочието си. - Не искам да знам.

Напусна бездушно помещението, не намираше място, на което да бъде спокоен. Взря очи в Минхюнг, който мигом се изправи на крака.

-Посмейте още веднъж да действате на своя глава и ще ви гръмна. - Изсъска той, карайки Марк да потръпне.

Направи знак с ръка на Юта да го последва, сетне напусна болничното заведение с ядна крачка. Тейонг ги проследи с очи, сетне погледна към приятеля си.

-Марк, какво става?

Той единствено поклати глава, сядайки на мястото си.

Нана погледна вяло към гаджето си, сетне сведе глава. Непрекъснатото гадене и главоболието го правеха раздлазнителен. Надигна се до седнало положение в леглото, крайно изтощен, за да говори.

Сърцебиенето му все още бе необичайно силно и той усещаше ударите из цялото си тяло. Тишината между тях го изкарваше от кожата му, на не понечи да говори пръв. Вместо това, впи очи в белия таван, потъвайки в свой собствен свят.

Трябваше да се мобилизира и да не се поддава на чувствата си, защото бе готов да заридае. Отпадналостта и гаденето го преследваха от вчера, имаше нужда от сън. Натрапчивите мисли дойдоха неканени и една кълза се стече по бузата му. Джемин побърза да я изтрие, мразеше това безсилие. Тази уязвимост... Сякаш не бе себе си.