addiction

•108•

-Къде си мислиш, че отиваш? - Джемин се сепна от грубия тон на Шяоджун, но напълно го игнорира.

Въздъхна раздразнено и сгъна чифт дънки, ядно набутвайки ги в куфара си. Мислите му бяха разбъркани, а действията хаотични. Имаше силната нужда от спокойствие и време със себе си, но явно Джун бе на друго мнение.

-На теб говоря? - Той грубо взе тениската от ръцете му, когато Нана понечи да я прибере в куфара.

-Би ли ми припомнил кой си ти, че да ти се обяснявам? - Джемин скръсти ръце пред гърдите си, повдигайки вежда. - Ще правя каквато пожелая.

Шяоджун остана безмълвен, не можейки да повярва. Нима Джемин се връщаше в Корея, без да сподели с никого?

-Не бива да се връщаш там.

-Да, както кажеш. Би ли ме оставил сам сега?

-Не! Какво правиш? Защо?

Джемин ядно изтръгна тениската си от ръцете му, хвърляйки му кръвнишки поглед, сетне продължи със заниманието си. Имаше достатъчно време до полета си, но предпочиташе да поспи, не да води поредния глупав спор с Джун.

-Джемин, говори с мен! Караш ме да се тревожа така.

-Няма за какво, наистина.

-Дали?

-Да, престани вече и ме остави намира.

Шяоджун замлъкна, зорко следеейки с поглед всяко негово действие. Хиляди мисли се преплитаха из съзнанието му, всяка по-лоша от предишната. Отлично знаеше, че не бива да го притиска, да задава толкова много въпроси, но едва се одържаше.

Джемин от своя страна, се поддаде на напрежението в себе си. Все още отчетливо усещаше присъствието на другия, което го изнервяше допълнително. Набуда ядно поредната дреха и закопча ципа на куфара си, сетне повиши тон.

-Какво?

-Не се връщай в Корея, не и сега.

-А кога? Мина половин година, Шяоджун! Какво очакваш да сторя? Да стоя заключен в този гаден апартамент по цял ден само, защото те е страх да ме оставиш да изляза?

-Само не викай. - Той леко повдигна ръце и направи крачка към Нана. - Не искам да те разстройвам.

-Моля те, разкарай се! - Нана ядно го изблъска от себе си, троскайки се. - Имам нужда от лично пространство, мамка му! Толкова си обсебващ. Джехюн го няма сега, за да ти нарежда да ме наглеждаш, остави ме. Не съм малко дете, трябва ми време със самия мен.