addiction

°55°

Звъненето на телефона го накара да подскочи на мястото си. Последно време се стряскаше твърде често, което го правеше раздразнителен. Той хвърли вял поглед към мобилния си. Бе Ронджун. Щеше да почака, така или иначе отиваше към него. Потегли отново, щом зърна зеленото. Тихата музика галеше нежно ушите му, но вътрешното му аз крещеше немощно.

Джемин го бе наранил. Донгхюк никога не бе и очаквал, че е възможно да чуе подобни думи. От Джемин... Това не бе той. Не можеше да го познае, нещо в него се бе счупило, но този път, явно го бе и прекършило. Не бе редно Хечан да е единствения от тях, който се опитваше да закърпи отношенията им през последните месеци. Нещата се сринаха, от нищото. Джунг-Хо умря, Джемин изчезна, Джехюн изчезна.

А Минхюнг не го потърси повече. Бе потънал в дън земя, а Донгхюк нямаше смелостта да попита къде е. Поддържаше връзка с Тейонг и Тен, но така и не попита... Страха от това, което щеше да чуе, го спираше.

Копнееше да върне времето назад, да върне деня, в който се запознаха. Отново да види щастливите усмивки на лицата им.

Какво се бе объркало до такава степен?

Хюк нямаше как да знае, но всячески се опитваше да оправи нещата. Вече трети месец...

Той паркира на паркинга пред блока на Ронджун, облягайки глава назад. Затвори очи, а сълзите отново потекоха. Не можеше да познае самия себе си, губеше се. Като малки често се събираха в апартамента на Ронджун след училище и гледаха филми или играеха на видео игри. Как искаше и сега да е толкова лесно.

Изтри сълзите си ядно, сетне изключи двигателя. Нямаше сили за нищо повече. Отправи се към входа на блока, навлизайки вътре.

Хиляди пъти си бе мислил да говори с Джехюн, но той бе още по-неразумен от Джемин. Беше като стихия, на която никой от тях не можеше да устои, освен Нана...

Донгхюк навлезе в апартамента със сведена глава. Свали прилежно обувките си в антрето и закрачи напред по малкия коридор.

-Хюк, къде изчезна? - Джено се показа от кухнята, а в ръката си държеше чаша. Най-вероятно с кафе.

Нямаше да ги лъже.

-Бях при Джемин. - Той седна тромаво на стола, следеейки движенията на приятеля си.

Съдейки по празната чаша на масата, Ронджун отдавна бе станал.

-Какво? Защо? - Джено видимо се напрегна.