Марк бавно прокарваше пръсти през косата му, а Донгхюк бе положил глава върху голите му гърди. Не говореха, вместо това се наслаждаваха на компанията на другия, докато слънцето не изгря напълно.
-Добре ли си? - Тихия глас на по-голямото момче погали нежно ушите му.
-Защо да не съм?
-Бях твърде груб с теб.
-Не, беше страхотно. - Донгхюк се надигна на лакътя си и взря очи в него.
Марк го целуна, продължавайки да си играе с косата му.
-Джехюн ми сподели, че този Сиченг има казино, където прави незаконни залози. Кун му е споделил, че там има важни документи, чрез които може да спре всичко това.
-И какво ще правите? - Полюбопитства Хюк, правейки кръгчета по гърдите му с пръстите си.
-Преди да отида при Джой, ще оберем казиното. Ще вземем документите и от там нататък, Джехюн ще прецени как да действа.
-Пази се.
Минхюнг се усмихна едва едва и отново слепи устните им, не способен да се наслади на вкуса им.
***
-Аз ще вляза пръв. - Промълви строго Джехюн, чертаейки на един лист. - Тейонг ще влезе след мен, а Тен и Джони ще останат отвън и ще наглеждат.
-Ами аз? - Попита недоволно Юта.
-Искам да се свържеш с Шяоджун и Хендери, трябва да знам кога се връщат. Остани тук с Марк и наглеждайте Хюк и Джемин.
-Колко човека ще са? - Тен зареждаше револвера си и се поклащаше леко на стола си.
Идеята не му се видя добра... Сякаш изпускаха нещо.
-Доколкото знам от Кун, пет или шест въоражени.
-Какво правим с Джено и Ронджун?
-Хората на Сиченг ще нападнат след три часа. - Джехюн отпи от уискито до себе си и задраска нещо на листа. - До тогава, вече ще сме приключили с това. Всичко ясно ли е?
Останалите кимнаха в синхрон, всеки въоражавайки се. Джехюн се изправи от мястото си, изпивайки алкохолната напитка на екс, сетне навлече бронежилетка под сакото си.
-Тръгваме.
Той излезе от кабинета на баща си, забил поглед в телефона. Настрои набързо джипиеса си и заизлиза бързо по стълбите надолу.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...