Джони се настани бавно срещу Джехюн, който все така бе с клюмнала назад глава и впил очи в тавана. Високото момче се облегна назад, като остави ръцете си да почиват върху стомаха му. Зорко следеше всяко малко движение на приятеля си и търпеливо чакаше да проговори.
Джехюн спря да се поклаща на стола и загаси цигарата си в пепелника. Въздъхна тихо и разтърка очи. Бе редно да проговори най-сетне или Джони щеше да си тръгне. Преплете пръсти и взря очи в него, сетне заговори.
-Какво знаеш за Сиченг?
Другото момче премига на парцали, правейки странна гримаса сякаш не очакваше Дже да проговори някога.
-За Сиченг ли?
-Да, Йонгхо. - Той кимна леко, все така не откъсвайки поглед от него. - За какво друго да говорим?
Джони зейна с отворена уста. Нима беше само това?
-За отношенията между нас, например?
-Нека помисля. - Той му направи знак с ръка да почака. - Не. Ако имаш някакви вътрешни терзания, си ги споделяй с Тен. Нямаме време да обсъждаме лични отношения. Сега ми кажи какво знаеш за Сиченг.
Високото момче остана потресено. Не очакваше подобен развой на нещата. Не показа емоция, но го заболя... Сякаш нещо вътре в него се скърши, сякаш сега осъзна, че напълно е загубил Джехюн. Нещата между кях сякаш пропадаха и пропадаха, но на Дже това не му правеше впечатление.
Преглътна тихо и заговори.
-Същото, което и ти. Иска да ни избие. Всички.
-Дай ми адреса му. Разбрах от Джой, че го имаш.
-И защо да го правя? - Той сплете ръце и ги остави да си почиват на гърдите му, гледайки приятеля си изпод вежди.
-Не заставай срещу мен.
-Не заставам срещу теб. Опитвам се да съм до теб, но ти го правиш още по-сложно.
-Това е разговор по работа, мамка му! - Джехюн удари силно по масивното бюро и Джони подскочи стреснат на мястото си. - Нямаме никакво време за губене. Задръж си сълзливите истории за по-късно, ако обичаш.
Йонгхо всячески се опитваше да остане на ниво. Повтори си думите на Тен от по-рано и му се видяха невъзможни за изпълняване. Взе малко листче от купчинката вляво от него и написа набързо адреса на Сиченг.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...