addiction

°52°

Джемин все още нямаше никакви вести от никого. Следеше новините изкъсо, притеснението му покачвайки се до крайна степен. Навлезе в тъмната стая със сведена глава. Джой бе твърде заета с Лиза, за да обърне внимание на отсъствието му. И Нана бе благодарен затова, точно сега, предпочете да е сам. Седна тромаво на леглото си, реейки насълзени очи из тъмното помещение.

Ами ако Марк пострадаше?

Ами ако Джехюн или Джунг-Хо, пострадаха?

Какво ако някой пострадаше? Той нямаше да си го прости... Не биваше да се обажда на никого, но паниката бе по-силна от трезвото му мислене.

Бе дълъг ден, вече бе тъмно, знаеше и че нощта ще е дълга. Защото нямаше да заспи спокойно. Нямаше напредстава какво се случва, а така искаше да чуе гласа на Джехюн, оповестяващ го, че всичко е минало повече от добре.

Премахна нескопосано суичъра си, нямаше сили за нищо. Хвърли го на стола до бюрото си, а от него падна нещо, което привлече вниманието му. Светна лампата и зашари с очи из пода, мислейки си, че е телефона му.

Бе спринцовка. Същата онази спринцовка, която Сиченг му даде пред ресторанта, преди да си тръгне. Напълно бе забравил затова. Взе я, като я огледа. Вътре имаше някаква безцветна течност, а на самата спринцовка не пишеше нищо.

Той премахна капачето, но за миг се разколеба.

Въздъхна шумно, като заби тънката игла във вената на дясната си ръка. Свъси вежди, но побърза да вкара наркотика в тялото си, игнорирайки шипещата болка. Хвърли я припряно в кошчето до бюрото си, знаеше, че майка му не би влязла в стаята без да почука. Скри малкото кошче под леглото си, на следващия ден щеше да му мисли.

Просна се на леглото си, впивайки очи в тавана. Не знаеше какво му бе дал Сиченг, но и нямаше значение. Искаше единствено да забрави.

Взе телефона си, като понечи да набере номера на Джони или на Минхюнг, но бързо се отказа от тази си идея.

Никой от тях нямаше да вдигне...

-Моля? - Силния вик на Джой, пропит със страх, достигна до слуха на Джемин.

Той свъси вежди, чувстваше тялото си някак странно. Някак безтегловно. Изправи се от мястото си и твърде бавно прекоси разстоянието до изхода от стаята му.