addiction

°27°

-Почакай! Джехюн къде отиваш? - Тейонг вървеше забързано след приятеля си.

Дже не погледна назад, не смееше... Никой не биваше да вижда бистрите сълзи в очите му. Това не бе той. Сблъска се с Ронджун и Джено, но не отдаде внимание на това. Всячески игнорираше виковете им, въпросите им, присъствието им. Качи се в автомобила си и тръгна на някъде.

Дори не знаеше къде ще отиде или какво ще прави.

Единствено искаше да не вижда Джемин.

Сърцето му препускаше бясно, все още красивите ириси на Джемин бяха пред него, все още ги виждаше. Изтри ядно сълзите си, натискайки педала за газта. Малко по малко, сълзите спряха да моклят бузите му и остана само помен от тях. С треперещи ръце извади цигара от кутията, запалвайки я.

Вдиша дълбоко от отровата, задържайки я в организма си твърде дълго. Гледаше някъде напред, в пътя, но това, което виждаше все още, бяха очите му. Пълни със сълзи... Сякаш света бе спрял да функционира за един дълъг миг. Сърцето му също бе спряло.

Очите му загубиха искрата си, в мига, в който чу онези думи. Онези грозни думи, които не бе очаквал, че някога ще чуе. Изтръска пепелта от цигарата през прозореца, почувства се като нея. Изгорял, използван и изхвърлен в нищото.

Ненужен, вреден... Нищо.

Усети, че потъва сякаш се даваеше в ледена вода. Нямяше за какво да се хване и да се изтърпа от водата, вече не виждаше смисъл в нищо. Целия му живот се бе сринал за секунда. Прорязващата болка в гърдите му, го накара да изстене немощно.

И заплака отново.

Спря рязко, като удари ядно волана. Извика, после пак и пак, отново. Дереше гърлото си, сълзите отново потекоха като водопад, сливайки се една с дурга. Рамената му се разтресоха неудържимо и той загуби контрол върху тялото си. Някъде, сякаш на милиони километри, чу звука от клаксони, но не отдаде внимание на това. Хората покрай него го заобикаляха, едни го гледаха на кръв, други пък не пропуснаха да го наругаят.

Та той бе спрял по средата на пътя.

Не бе в състояние дори да диша, а какво оставаше за шофирането? Реалността бу твърде грозна за него.

Джехюн вече не съществуваше...

***

В болничната стоя цареше черна тишина. Лекарите дадоха успокоително на Джемин, тъй като не спираше да се тресе, изпадаше в истерия. Установиха, че е смесил два вида наркотици, плюс алкохол. Това щеше да го задържи в болницата поне седмица, но успешно бяха промили стомаха му.