addiction

°24°

Донгхюк завъртя рязко кормилото надясно, избягвайки удара. Очите му шариха паникьосано наоколо, ушите му бучаха. Той вдиша дълбоко, поглеждайки за миг към приятеля си. Джемин стоеше в доста неудобна позиция, главата му бе клюмнала надолу. Хюк побърза да отклони поглед и се съсредоточи отново върху пътя.

Извади мобилното си устройство с треперещи ръце и набра номера на Джено. Сякаш на другия му отнеха векове, за да вдигне.

-Джено, къде си? - Извика той, като отново погледна към Нана.

-В апартамента на Ронджун. Какво става, защо викаш?

-Идвам към вас.

Той затвори и усили скоростта. Щом пристигна пред блока на Хуанг, спря двигателя на колата и излезе. Отвори задната врата, като потупа леко крака на Джемин.

-Нана!

Той премижа с очи, сетне се изправи бавно до седнало положение в седалките. Огледа се наоколо и премлясна леко, виждайки ядосаното изражение на Донгхюк.

-Л-лошо ми е. - Едва промълви той.

Хюк му помогна да излезе от автомобила, придържайки го. Заключи колата и извади телефона си, набирайки номера на Джено. Размениха си няколко думи, но Джемин не бе в състояние да разбере нито една от тях.

Всичко му се размиваше, нямаше ясен спомен какво се бе случило и къде е. Разтри слепоочието си, чувайки някъде надалеч говора на приятеля си. Усети силния захват на Донгхюк около себе си, което му даде капка успокоение.

Отвори бавно очи, оглеждайки се наоколо.

-Виждам Спондж боб. - Промълви бавно той, мигайки на парцали.

Хечан го изгледа изпод вежди и започна да нервничи. Къде се губеше Джено?

Нана протегна ръка напред, искайки да хване анимационния герой, но другото момче го удари, сетне заговори.

-Какво ти става? Тук няма Спондж боб! Какво си взел, мамка му?!

Високото момче се отдели бавно от него, впивайки премижения си поглед в другия. Залитна, но успя да запази равновесие.

-Имаше някакви... - Той замълча за миг, хълцайки. - Ц-цветни бонбонки, бяха вкусни.

-Колко от тези бонбонки си изял?! - Възкликна ядосано Хюк, дърпайки го грубо към входа на блока.