addiction

°66°

Гласовете за пореден път се смесваха и объркваха още повече замаяното съзнание на Джехюн. Бяха твърде далечни, за да разбере за какво говореха, но нямаше и нужда. Беше сигурен, че съвсем скоро някой от тях ще нахлуе при него и разпита ще се повтори. Огледа се бавно наоколо и установи, че този път бе на стол. Дървен и неудобен стол, но не бе вързан.

Зрението му бе в пъти по-добро от предишния път. Не знаеше обаче, кога бе това... Колко време бе минало? Имаше някаква мижава свещ в помещението, която далечно достигаше до облика му и го огряваше слабо. Имаше прозорец с ограда, сякаш наистина бе в килия в затвора.

И може би беше стигнал до затвора, но не този, който бе предполагал. Беше заловен от корумпирана полиция и вече нямаше и капка съмнение в това. Тези хора, някога работеха за него... Трябваше да разбере какво се е объркало за толкова кратко време. Нямаше сили да държи отворени очите си и веднага отхвърли идеята да излезе.

Погледна ръцете си. Бяха толкова слаби, както никога до сега, по кожата му имаше синини. Предположи, че са от белезниците, които му поставиха при ареста. На мястото имаше толкова репортери и различни телевизии, сякаш бяха заловили световно известен престъпник. И Джехюн бе известен сред бандите в Корея, както и в Япония и Китай, повече от колкото бе очаквал.

Те знаеха кой е той, но той не знаеше кои са те. Възможно най-лошото развитие на нещата за него.

По дяволите.

Той разтри ядно китките си и изсъска от неприятната болка, която се разпростря нагоре по ръцете му. Беше станал толкова слаб...

Сякаш след векове, вратата се отвори твърде бавно и вътре влезе момче, което Джехюн не познаваше. Засмя се, веднага щом го зърна. Разбира се, че не го познаваше. След него, две момчета водеха Донгхюк и Тейонг. Дже унемя, виждайки ги. И двамата изглеждаха толкова уморени, Хечан повече от Тейонг.

Непознатите момчета се оттеглиха, а русото момче заключи вратата и светна лампата. Джехюн ясно забеляза как онези двамата останаха резервирани пред вратата.

-Какво става тук? - Той най-накрая откри сили и се изправи.

Русокосия непознат му направи знак с ръка да се върне на мястото си, а на лицето му изгря лукава усмивка. Единствено Донгхюк знаеше кой е той... Дже седна тромаво като малко, недоволно дете. Русия направи същото и сега се намираха един срещу друг, върху гадните дървени столове. Студената метална маса, дълга около метър, бе единственото, което ги делеше.