addiction

°28°

Бяха минали няколко дни, Джемин все още бе в болницата. Нещата сякаш ставаха по-зле и по-зле, затова той предпочиташе да спи през повечето време. Нямаше силите да погледне реалността, защото това щеше да го довърши.

За жалост, обаче не можеше да спи през цялото време...

-Да, Сънг добре съм. Престани да ме питаш.

Джисънг сведе глава, Нана въобще не изглеждаше добре и той не можеше да пренебрегне това. Бе дошъл рано сутринта без да казва нищо на Чонло, тъй като миналата нощ бе заспал късно. Нямаше си и на представа какво е станало между него и Джехюн, но не понечи да попита.

А Нана нямаше вест от по-големия вече трети ден. Не бе идвал на свиждане, не бе питал за него, не бе звънял... Сякаш Джемин никога не е съществувал за него.
Той всячески се опитваше да не потъва в мисли за Дже, но това бе невъзможно. Нямаше как да избяга , а така копнееше за вътрешна утеха, за вътрешно спокойствие.

Минаваше през ада.

Нищо нямаше да е както преди и от това, болеше твърде много.

-Добре, щом казваш.

-Трябва да тръгваш. - Джемин зарея поглед през прозореца.

Искаше да бъде сам.

Сънг кимна вяло, постави лека целувка на бузата му и побърза да излезе. Джемин осъзна, че е задържал дъха си и издиша шумно. Едвам сдържаше сълзите си, агонията от това да е далеч от Джехюн го съсипваше.

Затвори очи, а бистрите сълзи просто покапаха по лицето му. Не можеше да се сдържа повече, не можеше да диша, без да боли.
Заплака като малко дете. Последните дни бяха твърде тежки за него, чувстваше се по-слаб от всякога.

***

-Хайде излизай вече! - Юта удряше ли удряше по вратата на стаята на Джехюн, но напразно.

Не бе излизал от стаята си вече втори ден. Не бе ял, само се къпеше, след това оставаше в леглото.

Из стаята се разнасяше аромата на Джемин, мястото до него миришеше на Джемин. Той стисна очи, в опит да възпре сълзите и заби глава във възглавницата на Нана, вдишвайки от пропилия аромат. Мамка му, такава болка не бе усещал.

Тропането от другата страна продължи, но той всячески го игнорираше. Бе си позвол да пропадне и бягаше от всеки. Никой не знаеше какво става с него и така и искаше да си остане. Пое си дълбоко въздух и застана в седнало положение.