addiction

°39°

-Нана, съвземи се! - Джено разтърси рамената му, в опит да привлече вниманието му.

Джемин бе изпаднал в истерия. Ридаеше с глас, не отразяваше никого, не чуваше... Джено продължаваше да му говори, но нямаше резултат.

Йонгхо си размени няколко думи с Тен, сетне потегли бързо напред, трябваше да откара Хечан в болница. По-малкия бе в безсъзнание и Джони ускори скоростта. Марк все още не знаеше, че Хюк бе пострадал, така бе и по-добре.

-Джемин! - Минхюнг го обхвана под мишниците и Нана се видя принуден да се изправи.

Краката му отново се подкосиха, все още чуваше студения глас на Джехюн, все още виждаше студенината в очите му... А болката ставаше непоносима с всяка изминала секунда. Поклати хаотично глава, щом Марк понечи да говори. Не искаше да чува нищо и никого.

Единствено чуваше думите на Джехюн в главата си. И не искаше да вярва...

***

Навън вече бе тъмно, лятото беше в края си. Дже потропваше нервно с крак, бавно хранейки Лиза с пюре. Баща му вече си бе легнал, тишината ги поглъщаше. Гледаше малкого дете пред себе си и се намразваше още повече.

Беше го страх. Никога не бе си и помислял за дете, не желаеше това... А сега, трябваше да се грижи за нея.

Той въздъхна изморено и остави купичката в мивката. Повдигна я внимателно и се отправи към една от стаите. Тя заспиваше в ръцете му, докато той леко я поклащаше. Постави я в голямото легло и светна нощната лампа. Трябваше да направи ремонт на стаята, да купи всичко необходимо.

Разроши косата си, в опит да разкара тези си мисли. Определено го бе страх... От тази отговорност.

Излезе с тихи стъпки от помещението, като остави вратата отворена.

Взе кутията си с цигари и излезе на голямата тераса. Лекия вятър успокои напрегнатите му нерви и мускули. Звездите блещукаха красиво на големия небосвод и той се почувства напълно сам.

Искаше да усети топлите ръце на Джемин около себе си. Той винаги усещаше, когато нещо не бе наред с него.

Дже вдиша от отровния дим, мигайки на парцали. С всеки измитал ден, оставаше все по-изненадан от себе си. Нима наистина бе толкова слаб? Толкова раним и безпомощен? Сякаш не познаваше самия себе си.