addiction

°81°

Джехюн успешно бе заровил тялото на Джошуа и сега шофираше към гробищата. Искаше да се посъветва с Джунг-Хо, да усети подкрепата му, макар и душевно, а не физически. От погребението насам, той бе единствения, който не се появи на гроба му повече. Все още отказваше да приеме факта, че баща му е мъртъв. Припознаваше го, виждаше го в непознати по улицата и това го подлудяваше. Нощта отново бе в разгара си и единствената му компания, бяха греещите звезди и лунната светлина.

Паркира автомобила си и започна да се разхожда из гробовете. Когато достигна този на баща си, седна немощно в снега, впивайки очи в надгробната му плоча. Загледа се в снимката му и се усмихна през сълзи. Мразеше това чувство на празнота и тежест...

-Здравей, тате. - Прошепна тихо той, а нощния вятър развя косите му. - Отново не успях да предпазя човек, който обичам и аз съм си виновен затова. Нещата не отиват на добре.

Той прегърна колената си, игнорирайки снега, който попиваше в дрехите му. Загледа се във вече увехналите цветя, трябваше да донесе нови.

-Откакто си отиде, всичко започна да се влошава. Всичко се обърна нагоре с краката. Ти все ми повтаряше, че разума винаги трябва да е над емоциите, но не ми се получава. - Той разтри очите си, внизапно налегнала го силна умора. - Кръвта на това момче все още е по ръцете ми, защото позволих на емоциите ми да ме водят.

Джехюн замлъкна, като отново се вгледа в снимката на Джунг-Хо. Слабата, жълтеникава светлина от лампите наоколо дразнеше очите му. Докосна внимателно пресния сняг, усещайки надълбоко под него мократа пръст.

-Ще оправя нещата, обещавам ти. Взех решение относно отношенията ми с Джемин и знам, че ти би го одобрил. - Направи снежна топка и я прехвърляше нерво из ръцете си.

Сведе поглед, а снега бе станал бледо червен. Свъси вежди и захвърли снежната топка на някъде. Огледа се наоколо... Тук бе пълно със синове, дъщери, братя, сестри, майки и прочие. Вонеше на смърт.

-Ще ми се да те гушна за последно.

Той въздъхна, а облаче пара излезе от устата му. Изправи се бавно на крака и внимателно разчисти снега, разкривяйки пръстта отдолу. Остана загледан в снимката на надгробната плоча на баща си, сетне се обърна и си тръгна. Даде си време да се успокои, сетне потегли.