addiction

°51°

-Кои са тези? - Попита тихо Дже.

Бе се отдръпнал от другите, заедно с баща си. Трябваше да го накара да се махне от тук, на всяка цена.

-Хендери и Шяоджун. Когато Джемин замина в Германия, остана при тях. Бяха ми длъжници.

-Братята на Джисънг? - Объркване премина през лицето му.

Мафиота единствено кимна.

-Сънг тук ли? Ами Лоло?

-За жалост, да. Нямаше как да останат сами в Германия. Спокойно, погрижил съм се за тях.

Джехюн понечи да говори, но чу рязкото търкане на гуми по асфалта.

И за жалост, не бе от състезател...

Онова златисто БМВ спря, а прозореця бавно бе свален. Джехюн изтръпна, а погледите бяха впити в автомобила. Слязоха три момчета, видимо доста млади. Всеки държеше в ръка пистолет, бе твърде явно.

Дже се огледа наоколо, имаше още няколко състезателя. Имаше нещо гнило и той не можеше да вдене какво.

Той рязко насочи револвера към тях, следван от Марк, Джони, Тен и всички останали.

-Никога не стреляй пръв! - Скастри го баща му, но той не понечи да свали оръжието си.

Знаеше, че някъде около тях имаше още хора. Страха все така упорито не го оставяше, но успя да си отдъхне, знаейки че не е сам.

-Спокойно човече, идваме, за да преговаряме.

Дже отпусна ръката си, а оръжието висеше на нея. Направи знак и останалите също свалиха оръжията си. Джунг-Хо остана резервиран, не биваше да се разсейва.

-Слушам те. - Той скръсти ръце пред гърдите си, хвърляйки им усъдителни погледи.

Искаше да ги убие тук и сега.

Звука от мотор го разсея за миг, сетне върна вниманието си върху трите момчета. Тялото му остана сковано, а ума му действаше на пълни обороти. Представяше си сякакви варианти и възможния изход от ситуацията.

Мамка му, как бе успял да затъне до ушите в проблеми?

-Помниш ли катастрофата? - Попита с насмешка едното момче.

Джехюн впи очи в него, мигом усмивката на непознатия падна от лицето му.

Бяха преживяли твърде много катастрофи, че да ги помни, по дяволите...