addiction

°2°

Деня бе настъпил, днес бе рождения ден на Джемин. Той спеше дълбоко, не подозирайки какво се случваше. Лъчите на слънцето галиха лицето му.

Всички много се бяха постарали за този празник. Все още наоколо бе хаос, а времето си течеше.

-Тени, ще се наложи да слезеш от мен. Опитвам се да закача балона, който Джехюн не стига. - Проговори през усмивка Йонгхо.

Тен поклати отрицателно глава, сетне заговори.

-Дори не можеш на направиш възел с тези огромни ръце. - Той изтръгна балона от ръцете му, като не понечи да слезе от гърба му.

Направи ловко възела и закачи черния балон, целувайки бузата на по-високото момче. Дойонг и Юта поставиха тортата на масата в хола, продължавайки да подреждат масата.

Джехюн от своя страна, все още се мъчеше да обуе чорапа си. Туко-що бе станал, косата му бе във всички възможни посоки. Не посмя да събуди Джемин, вместо това дълго време му се любуваше.

Бе му станало навик, щом се събудеше пръв, дълго време се взираше в него. Душата му се изпълваше с неистово щастие, осъзнавайки че Джемин бе само негов.

-Бъдете по-тихи, идиоти! - Простена недолно той.

Най-накрая успя да обуе този проклет чорап. Огледа се наоколо, установявайки че Минхюнг и Джено все още ги нямаше.

-Къде са Джено и Марк?

Донгхюк понечи да отговори, но се спъна в един от кашоните на земята. Изруга взучно, трябваше да го изхвърли.

-Марк ми писа, че пътува насам. - Обясни Дойонг, премествайки една декоративна възглавничка.

-Ще звънна на Джено. - Хюк извади телефона си, набирайки приятеля си. - Побързай.

На вратата се позвъня и Дже се затича натам. Отвори рязко вратата, зървайки Джисънг, който дишаше тежко. Явно бе тичал до тук. Джехюн му направи път да влезе.

-Къде е Чонло?

-С-с Джено, в-все още и-избират подарък.

По-големия въздъхна недоволно, сетне извика силно.

-До десет минути всеки да е тук! Без закъснения.

Той се отправи към стаята си. Не искаше Джемин да се събужда сам на рождения си ден. Навлезе тихо в помещението, мигом голяма усмивка изгря на лицето му.