addiction

°54°

-Донгхюк, казах да престанеш да се бъркаш в живота ми! - Силния глас на Джемин раздра тишината.

Хечан се сепна от грубия му тон. За втори път през изминалите няколко месеца, бе събрал някаква мижава смелост да посети Нана. Той бе започнал работа като сервитьор в малко заведение.

Беше рано, някъде към осем сутринта, Джемин тъкмо бе отключил заведението. Трябваше да подреди масите, да ги почисти, да полира съдовете... Хюк не бе избрал подходящото време. Всъщност, нямаше такова.

-Исках само да поговорим. - Хечан едва поддържаше добрия тон. Идеше му да забие звучен шамар на Джемин и да го върне на земята.

-Е, хубаво си поговорихме. Сега си свободен да напуснеш.

Нана премина покрай него, носейки една маса. Постави я в градината отпред, заедно при останалите. Оставаше му още малко, но умората го бе налегнала, а и Донгхюк му идваше в повече.

-Поне ме изслушай!

Нана ваздъхна, като преплете ръце на гърдите си.

-Слушам те.

-Искам да знам само едно нещо.

По-високото момче кимна, а нежеланието се четеше в очите му. Хечан игнорира презрението в погледа му, до колкото бе възможно и заговори отново.

-Защо бягаш? Нима сега си щастлив, заедно с онзи? - Той замлъкна, щракайки с пръсти, в опит да си спомни името.

-Сиченг.

-Същия. Нима си щастлив с него? Да се друсаш по цял ден? Той не е стока, Джемин. Това ли е живота, за който мечтаеше?

-Да, Хюк.

-Лъжеш! Престани да бягаш, винаги го правиш! Когато нещо се обърква ти просто изчезваш. - Донгхюк все пак не удържа нервите си, повишавайки тон.

Джемин пусна ядно масата, която бе понечил да изнесе навън, а неприятния шум накара Хюк да свъси вежди, отстъпвайки назад.

-Какво очакваш да сторя, а? Джунг-хо е мъртъв, Джехюн ме мрази, има си дете, което да гледа, Ронджун е твърде зает с Джено! Те ме мразят.

-Знаеш ли? - Донгхюк се приближи към него, присвил очи. - Така е. Ронджун те мрази, заради това, в което се превърна! Заради скапаните наркотици.

-Млъквай и се разкарай от тук. Отдавна вече не сме приятели. Не ми трябваш нито ти, нито Марк, нито Джено, нито Ронджун, камо ли Джехюн!