addiction

°82°

Донгхюк стоеше на леглото, седнал по турски. Нощта се изнизваше, давайки място на сутринта. Слънцето тепърва бе започнало да изгрява, а той не успя да мигне цялата нощ. Неволно дочу, че Сиченг бе поръчал Джено и Джун, неволно дочу и разговора на Джемин и Джехюн. Това не му даваше мира... Не биваше да чува нищо от това.

Двете момчета си крещяха грубо и Хюк бе сигурен, че не е единствения, който ги е чул. Мъртвешката тишина, която тегнеше над цялото имение сега, го подтискаше. Преглътна нервно и се изправи от мястото си. Не можеше просто да затвори очи и да заспи, знаейки че Ронджун и Джено са в такава опасност.

Каквото и да се бе случило между тях, той трябваше да стори нещо. Чувстваше се длъжен... Обикаляше нервно наоколо, премисляйки ли премисляйки всичко. Не биваше да се бърка в това, той го осъзнаваше, но не можеше да стои със скръстени ръце. Така и не успя да си даде мира цяла нощ.

-Майната му. - Прошепна той на себе си и излезе от голямата стая.

Известно време се луташе из коридорите и се застопори на място. Вдиша и издиша в опит да се успокои и се отправи към стаята на Минхюнг. Почука плахо, но не получи отговор. Все пак бе шест сутринта... Поклати глава и отстъпи крачка назад, внезапно отказал се. Защо въобще бе дошъл тук? За какво му беше да го прави?

-Защо не спиш? - Дрезгавия глас на Минхюнг го изкара от дебрите на съзнанието му.

Донгхюк понечи да каже нещо, да се оправдае, но нито звук не напусна устата му. Марк стоеше търпеливо пред него, а косата му бе на всички възможни посоки. Отдръпна се и му направи път да влезе. Хечан със сведена глава навлезе в тъмната стая, зървайки разпръснатия багаж по леглото и земята.

-Съжалявам за кочината, всичко стана толкова бързо, че не успях да си оправя багажа. - По-големия прокара ръка около врата си, сетне го раздвижи и изпука.

-Ти също ги чу, нали?

Марк прехапа вътрешната част на бузата си, обръщайки му гръб. Нескопосано започна да сгъва дрехите си и ядно ги наблискваше в големия гардероб.

-Чух само Джемин. Изреждаше име след име, но теб какво те бърка това?

-Не ме. - Хечан поклати глава. - Ще се постараеш Джено и Ронджун да са добре, нали?

-Тен и Йонгхо ще се заемат с това.

-А ти къде ще бъдеш?