*Три месеца по-късно*
Писък раздра голямата къща, а Джехюн отвори рязко очи, дишайки. тежко. Неприятни тръпки полазиха тялото му и усети, че се е препотил. Премахна ядно завивката от тялото си и отвори прозореца. Снега бе покрил всичко наоколо и той впи очи в тази сиво-бяла гледка. Вятъра не се забави и навлезе в помещението, а той затвори очи, въздъхвайки.
Все още гледката на мъртвото тяло на баща му го преследваше. Кошмарите зачестяваха, а липсата на сън си казваше думата. Тъмните кръгове под очите му, бяха неразделна част от външния му въд през последните месеци. Дишането му бе учестено, но усети, че постепенно сърцето му се успокоява.
Затвори прозореца и зашари с очи из стаята. Не знаеше колко бе часа, спомените му убягваха.
Сепна се, щом съзря чуждото тяло в леглото си. Премахна завивката, а пред него се откри голото тяло на някакво момиче. Джехюн свъси вежди, сетне грубо се извика.
-Хей, ставай! - Той побутна непознатата, миг по-късно тя отвори очи.
Дългата ѝ черна коса навлизаше в очите ѝ, затова тя я премахна ядно от лицето си. Премига на парцали, сетне впи очи в момчето пред себе се. Придърпа припряно завивката, крайно възмутена.
-Време е да си вървиш. - Той хвърли късата черна пола до нея, заедно с ярко червения потник.
По земята имаше няколко бутилки от алкохол и той ясно си даде сметка какво е сторил. Мамка му... Трябваше да спре вече.
-Не ме ли чуваш? - Дже впи ядосаните си ириси в нея.
Тя обличаше припряно оскъдните дрехи, сетне нескопосано навлече коженото си яке. Джехюн я следеше зорко с поглед, игнориряйки всичко казано от нея. Изхвърли я навън като мръсно коте и затръшна демонстративно вратата.
Трябваше да почисти.
Разтри слопоочието си, рязко го налегна главоболие. Предпочете да не мисли за изминалата нощ и какво се бе случило, вместо това, се отправи към стаята на Лиза.
Бе точно до неговата и той успешно я бе ремонтирал с времето. За три месеца бе успял да сложи тапети по стените, да ѝ купи дрешки, да ѝ вземе подходящо легло. Бе се научил как да се грижи сам за нея, малко от малко.
Разроши косата си и навлезе в стаята. Хиляди играчки бяха разпръснати наоколо, едни плюшени, други не. Той внимаваше да не настъпи някоя и най-накрая стигна успешно до леглото ѝ. Тя спеше спокойно и той погледна вяло към часовника на стената.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...