-Пратих ти локация. - Юта обикаляше нервно из апартамента в хотела, разговаряйки с Марк вече десет минути. - Имението и къщата на Джехюн в центъра на града са под полицейско наблюдение.
-Не го намирам този хотел. - Минхюнг изстена недоволно, а гласа на Тен се чу глухо в слушалката.
-Отвори си гугъл картата.
-Оу, добре, до десет минути сме там.
Юта поклати глава и побърза да затвори телефона. Хотела бе голям и луксозен, но на никой от тях не им бе комфортно тук.
-Нужно ли беше да им плащаш тройно, за да опразнят хотела и да не приемат други гости? - Джено се настани тромаво на кожения диван, оглеждайки скъпарския апартамент. - Чувствам се като звезда.
-Да, беше. Както и да е, Марк каза, че Джемин ще бъде тук до четири часа. До тогава имаме време да си починем, а след това ни очакват два тежки дни.
-Ще се справим. - Ронджун се заигра с косата на Джено, виждайки колко нервен бе той.
-Колкото предишните пъти ли?
-Не бъди толкова черноглед.
-Искам много да се пазиш. - Джено се обърна към дребното момче, нежно галейки бузата му. - Обичам те.
Ронджун се усмихна лежерно и постави пеперудена целувка на бузата му.
-Ставате банални вече. - Донгхюк ги гледаше изпод вежди.
Нямаше за нищо на света да си го признае, но им завиждаше... Много при това и не бе готов да се изправи отново пред Марк.
-Припомни ми кой бе този, който избяга? - Заяде се Джено на свой ред.
-Почакай малко, кога съм избягал?
-Онзи път, когато с Марк и Джехюн трябваше да откриете хората, които заплашваха Дже. Когато отрихте Нана в казиното на Сиченг и ти избяга с него.
-И ти щеше да избягаш, ако бе видял как Марк държеше онзи тип с главата надолу през прозореца на втория етаж, а полицията бе навсякъде из града заради тях! А и аз бях първия, който разбра кой е Сиченг.
-Все някога щяхме да узнаем това и без твоя страхлив задник.
-Не се заяждай, Хуанг. - Хечан размаха пръст наоколо.
На вратата се почука и Хюк замлъкна, понечил да продължи. Джено хвърли един колеблив поглед към него, сетне се изправи от мястото си и отвори вратата.
VOUS LISEZ
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...