addiction

°9°

-Какво си направил? - Извика ядно Марк, гледайки го изпод вежди.

Усети неприятни тръпки да полазват тялото му. Погледна напред, Джехюн беше някъде в къщата и сигурно не знаеше затова...

-Не ми викай.

-Джемин, ти луд ли си?

-Не ми викай.

-Знаеш ли какво ще стане сега?

-Не ми викай!

-Ще викам! - Възкликна възмутен по-големия.

Усещаше как яроста се покачва. Ако Джехюн научеше затова, Минхюнг беше труп.

-Престани, бъди по-тих. Трябва да се отърва от това.

По-големия премижа с очи, разтривайки слепоочието си. Още от сега можеше да надуши проблемите. Мозъка му замисли на пълни обороти, но не можеше да измисли нищо. Ако онези хора научеха затова... Всъщност той не знаеше какво ще сторят.

-Взимал ли си?

Очите им се срещнаха за миг, в тези на Нана се четеше учудване. Миг по-късно, Марк се прокле за дето попита.

-Сериозен ли си?

-Само питам.

-Нека се махнем от тук, може да ни види.

***

Двамата се настаниха в парка. Нана тресеше нервно единия си крак, Минхюнг бе потънал в мисли. Рееше поглед наоколо, гледайки малкото хора в парка на криво.

-По-добре е да му кажеш ти, защото в противен случай. - Той замлъкна, търсейки правилните думи. - Ще има пиу-пиу и чао чао Марк.

Джемин се засмя леко, но мигом притихна. Той беше прав...

-Вие сте приятели.

-Няма значение. Трябва да му кажеш, Нана. - Марк постави ръка на рамото му, стискайки го леко.

-Не мога.

-Защо въобще го взе?

Джемин вдиша дълбоко, но думите му секнаха. Онова гадно,задушаващо чувство отново го налегна и не можеше да си намери място. Сякаш бе малко дете, което е сторило беля. Лоша беля, не просто счупена чаша...

Осъзнаваше в каква каша се забърка, но не откриваше изход. Може би на биваше да споделя това на никого. Той въздъхна шумно и се облегна на пейката. Впи очи в дървото над тях, сетне заговори.

-Не знам.

Тъкмо с Джехюн оправиха отношенията си, а сега... Той бе такъв глупак.