addiction

°8°

Беше тихо, толкова тихо, че Джемин чуваше дишането си. Макар, че точно сега не искаше да го чува. Той се завъртя на другата страна, за пореден път. Не можеше да си намери място, да заспи. Мислите не го напускаха и той се ядоса на себе си.

За какво му беше да драматизира така? Защо въобще взе всичко това толкова навътре?

Изправи се до седнало положение и разроши косата си. Осъзнал, че няма да заспи, излезе тихо от стаята. Отвори бавно вратата на стаята им и надникна вътре. Беше пълен мрак и очевидно Джехюн вече спеше.

Или поне Нана така си мислеше.

Престъпи бавно, като се оглеждаше наоколо. Протегна се и нескопосано се опита да вземе онзи пакет.

Трябваше да го изхвърли...

Въздъхна ядосано, не виждаше нищо. Щом го напипа, си отдъхна и го взе. Побърза да излезе от стаята. Седна бавно на леглото, оглеждайки пакета в ръцете си.

Щеще да звънне на Минхюнг, трябваще да се отърве възможно най-бързо от това, ако не искаше още проблеми с Джехюн. Скри го в калъфката на възглавницата, която не използваше.

Разтри нервно слепоочието си, проклиняйки се. Ама, че глупак.

***

Минхюнг обикаляше нервно наоколо, говорейки по телефона с някого. Имаше да доставя някяква самостоятелна поръчка, но порачителя започваше да му лази по нервите.

Джунг-Хо отпиваше бавно от уискито си, следеейки го зорко с очи. Младото момче ръкомахаше наоколо и буквално викаше. Той се засмя, правейки знак с ръка на Тен да дойде при него.

Младото момче се настани на фотьойла срещу възрастния мъж, сетне мафиота заговори.

-Какво му е? - Той размаха китка, гледайки Марк изпод вежди.

-Предполагам, че поредния наркоман го разиграва. - Тен повдигна рамене.

Не след дълго, Марк затвори телефона ругаейки.

-Как минаха нещата с онази сделка? - Попита Джунг-Хо, напълно игнорирайки нервното момче.

Отпи малка глъдка от алкохолната си напитка, следвайки го с очи.

-Всъщност, доста добре. Всичко премина бързо.

-Това е добре. - Мафиота кимна, оставяйки чашата си на бюрото. - Днес имам важна среща с министър председателя, искам хора на всякъде.