addiction

°65°

Хендери придружи Чонло до стаята му, като бе обхванал рамото му и го стискаше окуражително от време на време. Лоло се тресеше от страх, а щом Джисънг го зърна в това състояние, побърза да го притегли в обиятията си. Едва няколко минути по-рано бе чул изстрела и сърцето му бе спряло от страх. Сега, виждайки го жив и здрав, душата му се успокои.

Отдели се внимателно от него и избърса нежно стичащите се сълзи. Джисънг се разпадаше вътрешно, виждайки го как ридае... Особено щом знаеше, че няма как да му помогне.

-Д-добре си! - Промълви тихо той и отново го прегърна силно.

Беше благодарен на Шяоджун и Хендери, че бяха тук и че бяха помогнали на Лоло.

-Всичко е н-наред вече. - Прошепна по-ниското момче, забило лице в гърдите му е вдишвайки от аромата му.

-Уплаши ме до смърт, Лоло.

-Съжалявам за това. Не беше нарочно, но нямаше как да знам.

-Разбирам. Просто ни послушай другия път, става ли?

Чонло единствено кимна мрачно и долепи устни до неговите. Само това успя да го успокои до някаква степен.

Щом дребното момче се почувства по-добре, двамата се настаниха на леглото. Лоло все така остана в прегрътките на Сънг и тишината се разпростря наоколо, но бе приятно. Ничий глас не се чуваше и те точно от това имаха нужда. В малкия апартамент на Джой се бяха събрали твърде много хора.

И явно вече не бе толкова безопасно, колкото бяха смятали те...

-Може би, ако татко бе все още жив, нямаше да позволи подобно нещо да се случи. - Лоло се отдели от гаджето си и сведе глава виновно.

Да, почувства се гадно, изричайки тези думи. Все едно бе предател, все едно бе срещу Джехюн, но знаеше че е прав. От това го заболя най-много. Времето си течеше, а от брат му нямаше и следа.

-Защо го казваш така?

-Как?

-Ами, сякаш вината е твоя, когато не е. - Джисънг се изправи и започна да обикаля наоколо.

-Така ли прозвуча? - Лоло се засмя, поглеждайки гаджето си.

Сънг единствено кимна.

-Не знам. Обаче е вярно! Джехюн продължава да затъва до гушата в проблеми и щом вече са тръгнали по мен, значи нещата не вървят никак на добре. Винаги съм гледал да стоя настрана от това, а виж ме сега. Страх ме е, Сънг. Не искам да пострадаш заради брат ми, който, очевидно напълно си е изгубил ума.