Website for couples

Глава 15

Ронджун беше в тоалетните и търкаше оцапаната си блуза с мокра кърпичка.

Сумтеше раздразнено срещу огледалото, а Донгхюк бе останал на масата да пази нещата им. Съвсем ясно го видя как го снима и щеше да му го върне тъпкано.

Чу как вратата се отваря, но не обърна особено внимание, продължавайки със заниманието си.

- И-извинявай - каза някой плахо и Джун надигна глава, виждайки образа на сервитьора в огледалото.

- Какво има? - отвърна заядливо той. - Какъв сок носиш сега? От грозде? Праскова?

- Не, всъщност аз... - момчето се доближи несигурно. - Исках да се извиня.

- Вече го направи. Около десет пъти.

- И все пак... Чувствам се зле. Наистина не исках да стане така. Не знам какво се случи, че...

- Знаеш ли - прекъсна го Джун, - няма значение.

- Заповядай.

Ронджун погледна към него, а чернокосия му подаде цял голям пакет с мокри кърпички.

- Може би няма да свършат работа, но... Вземи ги.

Хуанг колебливо пое пакета от ръката му и сякаш гнева му утихна малко. Жеста на това момче беше толкова мил.

- Благодаря - измърмори той след това.

Момчето извади портфейла си, взимайки няколко банкноти от там.

- Вземи и това.

- За какво са ми? - не разбра Джун.

- За химическо. Това петно няма да излезе лесно, а и...

Изведнъж Ронджун прихна в смях.

- Не ставай смешен. Няма нужда от това.

- Моля те, чувствам се виновен - настоя другия.

- Не ти искам парите бе, човек - тросна се Джун.

- Изчакай тук.

Непознатият излетя от тоалетните, а русокосия извъртя очи.

- Какво му хрумна пък сега? - запита се той и сведе поглед към петното на блузата си. - Мама ще ме убие...

След няколко минути сервитьора се върна, носейки някаква дреха.

- След като не искаш да ти платя химическото, поне вземи това.

- Какво е това?

- Блузата ми. Не мога да те оставя да си тръгнеш така.