Website for couples

Глава 65

- И сте се сбили от нищото? - заключи мъжа, който стоеше зад бюрото.

Бяха получили сигнал за бой и веднага се отзоваха, а сега всички бяха в районното управление. Тен и Донгхюк седяха пред човека, който до сега бе попълвал показанията им в компютъра и Читафон само сумтеше и го гледаше злобно.

- Защо просто не се извините един на друг и всичко да мине тихо и кротко?

- Полицай - поде Тен, - погледнете лицето ми. Това няма как да мине тихо и кротко!

Бяха се погрижили за него, тъй като лицето му бе в ужасно състояние. Носът му бе разместен, устата - сцепена на две места, скулата и едното около бяха посинени, а самия той изглеждаше още по-трагично.

- Какво искаш да се направи? Той започна пръв, нали? - попита полицая.

- Да. Имах чувството, че иска да ме убие.

- По-добре да те бях убил - измърмори си Хюк под носа.

- Какво каза?! - възмути се Тен.

- А, нищо - той сви рамене. - Защо не поискаш да ти повикат и ушен лекар?

- Ах ти малък...

- Добре, стига!

След половин часова разправия най-после успяха да достигнат до решение и полицая ги пусна само с мъмрене. Тен явно очакваше някаква подкрепа от другите, но когато това не се случи, излезе бесен от помещението. През цялото време останалите ги чакаха отвън, но станаха едва когато Донгхюк излезе.

- Какво стана? - попита Ронджун, щом видя приятеля си и се изправи бързо.

- Нищо. Минахме само с мъмрене - отвърна вяло той.

Явно бяха прекарали доста време тук, тъй като навън вече се бе стъмнило.

- За бога, Хюк! - скара му се Тейонг. - Помислих, че ще те задържат.

- Какво толкова.

- Как какво? - Сиченг се намръщи. - Ами ако някой от по-старшите разбере за това? Ако те изключат от групата? Тогава какво ще правим?

Дребното момче се замисли и вина се изписа на лицето му. Изобщо не се бе сетил за това. Изобщо не му хрумна, че може да предизвика проблеми на другите.

- Прав си - въздъхна той и сведе поглед. - Не помислих за това. Съжалявам.

- Няма за какво - Те го окуражи, - станалото станало. Не можем да направим нищо.