Website for couples

Глава 107

Малко по-късно, след като Дойонг се прибра, отиде в хола и завари брат си отново там.

- Не си мръднал от мястото си - пошегува се той и остави телефона си на фотьойла. - Джун?

Ронджун просто стоеше на дивана с кръстосани крака и гледаше в нищото.

- Ей, Ронджун - повика го по-големия. - Станало ли е нещо?

Дойонг се приближи и видя хаоса, който малката холна масичка криеше. По пода бяха захвърлени всичките цветя, които бяха на прага на дома им по-рано. Красивите цветове бяха стъпкани, рязани и мачкани, не бе останало нищо от тях.

- Какво се е случило тук? - зяпна той невярващо и едва тогава забеляза ножицата, която брат му държеше. - Ти ли го направи?

Лицето на русокосият беше бледо и имаше следи от засъхнали сълзи. Дойонг предпазливо седна до него и измъкна ножицата от пръстите му, оставяйки я на масата.

- Джун? Плашиш ме, какво ти е?

Ронджун неволно потърси ръката му, стисвайки я в своята.

- Върна се - отрони тихо той.

- Какво? - не разбра по-големия.

Дребното момче със свободната си ръка взе нещо, което стоеше до него на дивана и го подаде на брат си. Дойонг разтвори картичката и я прочете, сетне го погледна.

- Какво е това? Цветята не са ли от Джено?

Джун леко поклати глава.

- От Кун са - каза той, а гласът му затрепери.

- Какво?!

По-малкият вдигна мътните си очи към него, които веднага се насълзиха, щом изрече:

- Кун се върна, хьонг.

***

В понеделник Донгхюк пропусна сутрешните лекции, тъй като Джемин искаше да се видят. Все още бе разтърсен от случилото се в събота и на следващия ден се опита да игнорира Марк максимално. Не разбираше постъпката му и беше наистина обиден, затова предпочете да си дадат малко време. Имаше нужда от това.

- Май си гладен, а? - попита Нана, след като отпи от кафето си. Изглеждаше видимо по-добре и по-малкия се радваше на този факт.

- Може да се каже - смути се Хюк и преглътна хапката си. Всъщност, не бе ял от караницата между него и Марк, просто нямаше апетит. - А ти как си? Раната?