Вече почнах да си мисля, че е станало нещо Или че си се отказал
Не, за бога Не съм Задържаха ме Съжалявам До 5 минути съм там
Добре
Донгхюк остави телефона на масата. За миг наистина реши, че той няма да дойде и се разочарова.
Не бе докоснал горещия шоколад пред себе си, въпреки че ухаеше изкушаващо. Накрая сметна, че Марк не заслужава шоколада да бъде похабен така и надигна чашата, отпивайки от нея.
В този миг вратата се отвори и той чу звънчето, но не обърна особено внимание.
Върна чашата обратно на масата и тъкмо когато имаше намерение да изтрие устните си от останалото по тях, някой застана до него и той чу запъхтяно дишане. Погледна нагоре и буквално си глътна езика.
- Донгхюк? - повика го момчето, което стоеше на едва крачка от него и се усмихна, дишайки тежко.
Тъмнокосият загуби ума и дума.
- Кажи нещо или ще се чувствам неловко, ако съм объркал човека - каза чернокосия до него.
- Д-да, аз съм - едва успя да каже Хюк и се изправи, а другото момче изненадващо го прегърна.
- Извинявай, че закъснях.
***
- Мислех, че си по-разговорлив - отбеляза Марк, когато поръчката му най-после дойде.
- Наистина съм, просто сега...
- Притесняваш ли се?
- Не! - отвърна той на по-висок тон, отколкото възнамеряваше. - Просто... И аз не знам.
- Отпусни се. Мислеше си, че съм педофил или нещо такова, нали?
Хюк не можеше да отрече. Наистина за миг му беше минало през ума, но сега се успокои, когато го видя. Беше красив. Много красив. Черната му коса изглеждаше мека и лъскава, скулите му си личаха, кожата му бе бяла, но не и суха, дългите пръсти на ръката му се увиха около дръжката на чашата с горещ шоколад.
Да. Беше красив, мамка му. За момент Донгхюк дори изпита завист.
- Е, за какво ще говорим? - попита Марк, тъй като той не каза нищо за предния му въпрос.
- Не знам. Предложи нещо.
- И аз не знам. Всъщност вчера си бях направил списък на ум за възможни теми, по които да говорим, но забравих всичко, защото закъснявах. Мислих само как да стигна. Впрочем, извинявай, че се забавих.
- Няма нищо. Казваш го вече за пети път.
Марк се усмихна срамежливо и почеса тила си.
- И все пак съжалявам.
- Всъщност наистина си мислих, че си педофил или нещо такова.
Новодошлият прихна в смях и Хюк реши, че има най-хубавият смях на света. Звучеше уникално.
- Сега, когато се увери, че не съм, спокоен ли си? - пошегува се той.
- Да.
Хечан с времето се отпусна и разбра, че няма от какво толкова да се паникьосва. Това бе Марк, с който говореше по телефона вече повече от месец насам и с който си пишеше всякакви глупости. Двамата разговаряха свободно и след час кафенето бе изпълнено от гръмкия смях на Хюк, когато той му разказа някаква смешна случка.
Щом решиха, че е време да стават, извадиха портфейлите си по едно и също време.
- Аз ще платя - каза Донгхюк.
- Не, аз ще го направя. И без това закъснях, поне мога да се реванширам.
- Стига с това закъснение. Добре, предлагам да направим така. Всеки плаща своето, става ли?
- Не, казах ти, аз ще платя.
Докато спореха, сервитьорката дойде и Марк го изпревари, давайки й точно парите.
Тъмнокосият само се мръщеше от другата страна на масата, но реши да не го прави на проблем.
- Добре, щом толкова искаш - примири се накрая. - Да ставаме.
- Къде ще ходим сега?
- Ами, мислех си за...
Думите на дребното момче замряха в гърлото му, когато пред тях се появиха бели листи. Точно щяха да си вземат нещата и да излязат, но това сякаш излезе от нищото.
- Какво е това? - той седна обратно на стола.
- Не знам. От къде дойде?
Хюк сви рамене и взе предпазливо листа.
Беше документ.
﹏﹏﹏﹏﹏﹏
Съжалявам, ако има грешки...
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
