Website for couples

Глава 126

Двете момчета пътуваха обратно към дома на Донгхюк и от време на време си говориха. Като се изключеха няколкото ожулвания по ръцете и коленете им, си прекараха чудесно и за тези няколко часа Нана наистина успя да го откъсне от мислите му.

- Е, ти спечели - заговори по-големия. - Има ли нещо, което искаш да направя?

- Ами - той отново се зачуди какво ли да бъде желанието му. - Все още не съм решил.

- Ще ми кажеш ли, щом го измислиш? - Джемин го погледна за кратко.

- Разбира се. Няма да пропусна - обеща Хюк и се усмихна широко.

- Харесва ми да виждам усмивката ти - призна розовокосия изведнъж, с което го сепна.

- Какво?

- Красива е - добави Джемин, но този път не го погледна.

- Ами... Благодаря - смути се той и извърна глава встрани. Бузите му се затоплиха, защо реагира така?

Джемин копнееше пътят да няма край, за да може да остане с него завинаги в тази кола, но това бе само илюзия и скоро пристигнаха. Нана го изпрати до вратата на къщата и преди по-малкия да влезе, се обърна към него.

- Благодаря ти за днес - каза Хюк и се усмихна мило.

- За теб винаги.

- Благодаря и че не ме питаш нищо.

Джемин щеше да се направи, че не разбира, но се отказа и кимна.

- Когато искаш, ще дойдеш да поговорим.

Донгхюк го прегърна през врата и се надигна леко на пръсти.

- Благодаря, че си до мен - пророни той и се притисна към тялото му.

По-големият се молеше единствено той да не долови ускореното биене на сърцето му. Нана уви ръце около кръста му и затвори очи, вдъхвайки от аромата му. След минута се отделиха и Джемин му се усмихна, искайки да прикрие чувствата си.

- Ще влизам - обади се Хечан. - Ти също се прибирай. Става късно.

- Добре, мамо - подкачи го той, карайки го да се засмее.

- Хайде, до скоро.

Високото момче му помаха и щом Хюк се скри вътре, изпусна задържалия се въздух в дробовете му. Ставаше все по-трудно да се сдържа и знаеше, че щеше да дойде момент, в който ще допусне грешка. Не биваше да го прави, трябваше само да го наблюдава отстрани и се залъгваше, че му е достатъчно, но вече не беше така. Желаеше да бъде с него по всякакъв начин и се мразеше за това. Беше на ясно, че Донгхюк няма да му позволи, но въпреки това... Мамка му. Обърна се и се върна до колата, влезе вътре и потегли.