Website for couples

Глава 40

Донгхюк си играеше с пръстите си и се надяваше другото момче просто да смени темата, но явно нямаше да има такъв късмет.

Бяха седнали на дивана в хола и Марк го гледаше търпеливо.

- Сигурно майка ми ти е разказала повечето нещо - предположи той.

- Аз искам да ги чуя от теб.

Хюк кимна и настроението му се стопи. Затвори очи за миг, връщайки се в онова време.

- Стана преди шест години. Бяхме с мама в парка. Не знам какво стана. Отдалечих се от нея и стигнах до по-гъстите дървета. - Той спря, за да си поеме дъх. - Чух силно ръмжене и се обърнах. Видях две големи кучета, не знам каква порода бяха, може би смески, но си личеше, че са улични. Зарадвах им се.

Чернокосият го слушаше и се наслаждаваше на красивия му глас.

- Посегнах да погаля едното, не ме беше страх. Съседите ни преди имаха куче, беше много дружелюбно и мислех, че всички са такива. Направих така - той показа, протягайки ръка напред - и исках просто да го помилвам.

Спомените започнаха да го заливат отново и страха се върна, обзимайки тялото му. Всяка клетка ясно си спомни случката и защитните му рефлекси се включиха.

- После едното захапа ръката ми. - Хюк я дръпна рязко, докато го казваше, сякаш това се разиграваше в момента. И беше истинско. Той усети отново зъбите му, злобата му... глада му. - Изкрещях, но никой не ме чу. След това и другото ме нападна. Не знаех какво да направя. Виках ли, виках, но нямаше полза.

Дребното момче се изправи и застана пред него, надигайки блузата си. Марк видя от лявата страна на тялото му голям белег, който накара сърцето му да се свие.

- Имам един на рамото и два на крака - каза той и свали дрехата.

Минхюнг също стана и се озоваха лице в лице, но той не го поглеждаше.

- Някъде в ръмженето им чух гласа на мама. Болеше ме навсякъде и единственото, което можех да правя, е да стоя на земята и да плача. В онзи момент си казах, че никога повече няма да съм такъв слабак.

- Ти не си слабак, Хюк - обади се Марк и хвана едната му ръка, минавайки нежно с пръсти по нея. - Не си искал да се случи.

- Да, но и не сторих нищо. Уплаших се.

- Кой не би се уплашил от две големи кучета?