Website for couples

Глава 122

Съобщиха на Накамото за случилото се с Донгхюк и малко преди да започне състезанието, той събра момчетата в съблекалнята, за да им обясни новия план.

- В най-добрия случай, който успях да измисля, Ронджун ще заеме твоето място - каза той.

- Какво? - ококори се момчето. - Защо аз?

- Защото си достатъчно дребен за частта с Джехьон - въздъхна Юта и другите двама се спогледаха.

- Аз нямам против - вметна Дже.

- Не - отказа Ронджун. - Не знам движенията, няма да се справя.

- Знаеш ги - поправи го Хюк. - Виждал си ги много пъти.

- Да - тросна се Джун. - Виждал съм ги, не съм ги тренирал.

- Нямаме друг избор - каза Юта. - Трябва да го направим или елемента отпада.

Донгхюк погледна към Ронджун съжалително.

- Ще се справиш - увери го той и му се усмихна плахо.

Дребното момче си пое дълбоко дъх.

- Добре тогава - съгласи се русокосият.

Юта кимна и излезе, тръгвайки на някъде.

- Пуснете ме! - чу се отнякъде и Ронджун позна гласа. Отвори вратата на съблекалнята и в началото на коридора, където имаше охрана, видя борещия се Джено, който упорито искаше да мине.

- Не може да минете, ако не сте от участниците - каза му единия мъж строго.

- Не съм, но...

- Оставете го - Джун се приближи и показа пропуска, който даваха на всеки участник, за да няма недоразумения. - Той е с мен.

Мъжете склониха и оставиха Джено да премине. Чернокосият скъси разстоянието и мина с пръсти през косата си.

- Извинявай, че чак сега идвам.

- Няма нищо - Джун поклати глава, но другия забеляза бледото му лице.

- Какво има? Добре ли си?

Ниското момче се усмихна слабо и хвана ръката му.

- Да, просто... Малко ми прилоша.

- Искаш ли да повикам лекар?

- Не, няма нужда. Наистина, добре съм. Просто... Предполагам, че притеснението ми влияе много.

Джено измъкна ръката си от неговата и обхвана лицето му в топлите си длани.

- Всичко ще е наред - обеща той и го погледна право в очите. - Ако се разколебаеш, помни, че те гледам. Вярвам в теб, Ронджун, ще се справиш.