Website for couples

Глава 130

Малко по-късно Марк също беше дошъл и гледаше с почуда Джемин, който стоеше до дребното момче. Донгхюк усещаше напрежението, което се зароди между тях и се опита да се усмихне, но не се получи особено.

- Марк - поде той, - извиках Джемин да дойде с нас. Няма да бъде проблем, нали?

- Не - отвърна чернокосия, все още задържайки погледа си върху най-добрия си приятел. Нана сви извинително рамене, сякаш казваше, че не е имал друг избор.

- Добре тогава - каза Хюк. - Ей сега се връщам.

След като тъмнокосия се скри вътре, Марк се приближи до другия.

- Какво правиш? - попита намръщено той.

- Какво? Дойдох, защото Хюк ме повика - оправда се Джемин.

- Защо имам чувството, че не е само това? - изсумтя Марк и скръсти ръце на гърдите си.

- Мисли си каквото искаш.

Джемин нямаше намерение да крие чувствата си от него. Той бе човека, който го познаваше най-добре и щеше да е глупаво да прави да се прикрие. Нямаше смисъл просто. Беше очевидно, че изпитва нещо към Хюк, нещо повече от приятелство, но защо всички, освен дребното момче, го виждаха?

- Готово - Донгхюк се върна, понесъл кошница за пикник.

- Какво е това? - Нана го погледна.

- Направих сандвичи за из път. Не знам къде отиваме, но няма да е излишно, ако имаме храна, нали?

Марк не можа да сдържи усмивката си. Неговите сандвичи му липсваха.

- Да тръгваме - предложи той и се насочи към колата си.

- Марк - повика го Хечан и когато той се обърна, другите двама не бяха мръднали от мястото си.

- Какво има? - не разбра по-големия.

- Аз... Ще пътувам при Джемин - каза Хюк и сведе виновно поглед.

Това изобщо не се хареса на Марк, но в случая нямаше какво друго да направи, освен да се съгласи. Накрая кимна примирено и без да казва нищо, продължи към колата си. Хюк го изпрати с поглед и се зачуди дали не е сгрешил. Погледна плахо към Нана, който му се усмихна окуражително, и се почувства малко по-добре.

- Не успях да му дам сандвич - осъзна той след това, но Марк вече беше потеглил.

- Не се тревожи. Сигурно ще спрем някъде по пътя.