Website for couples

Глава 125

Всичко, от което се опитваше да избяга, се стовари върху него и Хюк се почувства безсилен. Едва успя да се добере до стола и седна тежко, почти не можейки да си поеме дъх. Гледаше листа на бюрото все така шокиран, осмисляйки написаното. Видя името си в левия край на документа, а това на Марк беше в десния. Целия започна да трепери. Нима това беше нужно? Трябваше ли да го направи?

Забеляза и че мястото, където Марк трябва да се подпише, е празно. Значеше ли това, че документа е дошъл първо при него? Той ли трябваше да поеме тази първа крачка?

Гърлото му пресъхна и му стана трудно да преглъща, щеше да се задуши в собствените си емоции. Отново му се доплака.

Химикалът, с който бяха подписали брачния си договор преди сякаш цяла вечност, се появи изневиделица до него и Хюк извърна поглед. Огледа го и всички спомени, всички моменти, които бяха споделили, се върнаха и го събориха на земята.

Затвори очи, а сълзите потекоха по изсъхналите предишни пътечки, не знаейки по какъв друг път да поемат. Донгхюк си нямаше и на представа какво да направи. С останалите мизерни сили, които имаше, взе химикала между двата си пръста и доближи върха му до листа. Може би така щеше да е по-добре. Щеше да забрави за него и щеше да продължи живота си. Да. Определено щеше да го направи.

Стисна по-уверено химикала и се разписа на предназначеното място. Очакваше да се почувства свободен, но не се случи. Вместо това имаше чувството, че прави огромна грешка, но преди да е имал възможност да размисли, листа и химикала изчезнаха. Момчето затаи дъх и закри лицето си с ръце, почвайки да хлипа неудържимо. В такива моменти изпитваше огромна нужда Марк да е до него, да потъне в топлите му ръце и да не мисли за нищо. Но Марк го нямаше.

През тези три месеца дори не го потърси. Не се обади, не писа. Не направи абсолютно нищо, сякаш бе изчезнал в дън земя. На Хюк му се искаше понякога да попита Джемин за него, обаче не можеше да си изкриви езика, за да го изрече.

Минаха десетина минути и най-после започна да идва на себе си. Отдавна беше спрял да гледа телефона си за известие от Марк, отдавна спря да чака обаждане.

Изми лицето си и се оправи, след което взе телефона, портфейла и ключовете си и излезе от стаята си. Определено се радваше, че вече не трябва да ползва скапаните патерици, затова с лекота слезе към първия етаж.