Website for couples

Глава 57

- Виж, Джено - поде Дойонг, а другия стоеше като изтукан, - знам, че имаш някакви чувства към брат ми.

- Моля? - зяпна той, ококорвайки очи.

- Не се прави, че не е така - скара му се по-големия. - Въпросът не е в това. Ронджун не ми каза защо е изял толкова много шоколад, но подозирам, че има нещо общо с теб.

Джено се засрами и сведе поглед виновено.

- Съдейки по реакцията ти, явно наистина е така - Дойонг въздъхна. - Виж, последната връзка на брат ми не мина никак добре. Затова, ако имаш някакви сериозни намерения, те моля да...

- Какво? - прекъсна го чернокосия. - Как така?

- Не знаеш ли?

- Споменавал ми е, но не знам подробности.

- Е, щом той е решил да не казва, значи още не е готов. Но само ще те помоля да не го нараняваш. В противен случай ще бъда принуден да те държа далеч от него. Ясен ли съм?

Джено само кимна мрачно.

- Надявам се да е така. До скоро, Джено.

Дойонг се прибра вътре, оставяйки го пред вратата. Чернокосият нямаше думи. Наистина харсваше Ронджун и искаше на него да му е приятно, когато са заедно. Щеше да се постарае да не го обижда повече така.

***

Донгхюк направи гримаса, когато излезе от университета и видя, че навън все още вали.

- Мамка му - каза си той тихо. Е, явно щеше да се намокри.

Не посмя да се обади на Марк. След случилото се сутринта, не искаше да го вижда, камо ли да говори с него. Чувстваше се засрамен и унижен, но вината си беше само негова. По дяволите. Не помнеше в живота си да е бил толкова жалък.

- Пак ли мислиш за нещо? - гласът на Джехьон го извади от разсъжденията му и той погледна нагоре към приятеля си.

- Не точно. Прибираш ли се?

- Да, другите също тръгнаха преди малко.

- До утре тогава.

- Как ме изгони - Дже се засмя, - все още не съм изчезнал.

Хюк му се усмихна извинително.

- Ти няма ли да вървиш? Тук ли мислиш да стоиш?

- Просто ще изчакам дъжда да намали малко.

- Не мисля, че ще стане скоро.