Глава 87

805 131 40
                                    

- Отиваш ли някъде? - попита Марк, виждайки го, че се приготвя.

- Да, Ронджун ми се обади - той тъкмо облече блузата си и я запаса в черните дънки.

- За какво?

- Иска да ми даде записките на лекциите от днес, понеже не отидох.

- Не може ли утре? - чернокосия влезе в стаята и седна на леглото им, наблюдавайки го.

- Настоява да е днес - Хюк сви рамене.

- Ще успееш ли за вечерята при вашите?

- Да, спокойно.

- Да дойда с теб? - предложи Марк.

- Не се влачи с мен навсякъде - пошегува се дребното момче и застана пред огледалото, за да оправи косата си.

- Ами ако искам? - той повдигна вежда.

- Много въпроси задаваш.

- Обади ми се, когато си готов, ще дойда да те взема и направо отиваме у вашите.

- Дадено.

Щом Донгхюк приключи с оправянето на външния си вид, отиде до него и се наведе, целувайки го за кратко.

- До после, скъпи - каза той и чак тогава осъзна думите си.

Закова се място с гръб към него, а Марк бе също толкова учуден и стоеше с отворена уста.

- Какво? - попита той, зяпайки.

- Какво? - повтори Хечан нервно и го погледна плахо.

- Какво каза току-що? - високото момче се изправи на крака и го обърна към себе си.

- Какво казах? - той се направи на ударен.

Марк хвана лицето му в шепите си и стисна бузите му, докато го гледаше с блещукащи очи.

- Кажи го пак!

- Не знам за какво говориш - прокашля се Хюк и го бутна.

- Хайде де! Искам да го чуя.

Дребното момче не можа да устои на сладката ми физиономия и се видя принудено да преглътне гордостта си.

- Скъпи - изфъфли той и му хвърли бегъл поглед.

Чернокосият уви ръка около кръста му и изненадващо го дръпна към себе си, сливайки устните им. След като се насити, го пусна и му се ухили глуповато.

- Приятно изкарване - каза той, а Хечан пламна.

***

Website for couples Where stories live. Discover now