Website for couples

Глава 22

На следващата сутрин Донгхюк изръмжа ядосано, тъй като телефона му не спираше да звъни.

Отви се и грабна устройството, вдигайки без дори да види кой е.

- Какво?! - сопна се той, обръщайки се по гръб.

- Не смяташ ли да ми отвориш? - познатия глас на Марк погали ухото му.

- Какво? - обърка се Хюк и отвори очи, поглеждайки екрана на телефона.

Минаваше осем и половина.

- Какво да ти отварям бе?! - той върна телефона на ухото си бързо.

- Пред къщата ти съм.

- Защо си правиш шегички толкова рано? - изсумтя Хечан. - Искам да спя, чао.

- Чакай! Забрави ли? Разбрахме се за осем и половина - напомни той.

И тогава на Донгхюк му светна. Ама той сериозно ли?!

- Невъзможно тъп си - въздиша той и затвори.

Хвърли телефона някъде из леглото и се опита да заспи отново, но нещо не му даваше мира. Марк звучеше сериозен.

Хюк извика раздразнено и стана рязко от леглото, отваряйки вратата на стаята си със замах. Слезе тромаво по стълбите и единствено се надяваше, ако Марк е пред входната врата точно сега, да го убие със сутрешния си дъх.

- Хюки - повика го майка му от кухнята, която го видя да минава по коридора, - защо си станал толкова рано?

Момчето я игнорира и отиде до вратата, отключвайки демонстритивно с много шум. Зяпна, когато се убеди, че Марк наистина чака отпред.

- Какво правиш тук, по дяволите?! - кресна той. Адски мразеше да ги събуждат толкова рано.

- Разбрахме се да се чакаме пред вас в осем и половина - вметна чернокосия и го огледа. - Между другото, сладка пижама.

- Млъквай. Махай се, искам да си доспя.

- Хюк, кой е дошъл? - майка му се показа зад него и той разбра, че няма да се измъкне просто така.

- Един приятел - отговори с половин уста, - чиято аларма нещо се е развалила - Хечан го стрелна с поглед.

- О, приятно ми е - усмихна се жената и го избута от пътя си, протягайки ръка към Марк. - Хюк няма други приятели освен Ронджун.

Чернокосият се засмя и се здрависа с нея.

- Мамо! - ахна Хюк и се намръщи.