Website for couples

Глава 131

Донгхюк се събуди доста отпочинал. За пръв път от много време успя да спи добре и да не се буди с болка в гърдите. Свежият въздух на гората явно му действаше добре.

Обърна се на другата страна и отвори очи, посрещнат от лъчите на слънцето, влизащи през прозореца. Погледа му попадна на Джемин, който спеше на съседното легло. Усмихна се неволно, когато видя спокойното му изражение, почувства се в безопасност.

Може би идването им тук не беше чак толкова лоша идея.

Чуваше песента на птиците навън и сякаш му се стори, че долавя и плисък на вода. Обичайните звуци на природата му донесоха покоя, който отдавна търсеше. Беше благодарен на Марк, че предложи да дойдат на това място.

Изправи се в леглото и се протегна към телефона. Още бе много рано, а и забеляза, че няма обхват. Стана, отмятайки завивката от себе си и се опита да е тих, избягвайки дъските по пода, които скърцаха. Чувстваше се толкова добре. Сякаш бе съвсем различен човек, имаше нещо в тази атмосфера, което изцеждаше напрежението от тялото му.

Изми лицето и зъбите си набързо, после се преоблече. Не успя да събуди Нана и се приближи, за да го завие по-добре. Розовоковият само се намръщи, но се сгуши в лекия юрган и продължи да спи. Хюк му се усмихна топло и изправи гръб, отправяйки се към вратата. Излезе навън и се огледа. Рано сутрин нещата имаха друг вид. Беше приказно. Хладината от росата погали кожата му и той за миг настръхна, но не спря да се взира в хоризонта.

Откакто дойдоха тук, с Марк не си казаха нищо, но имаше усещането, че малко по малко бездната между тях се стопява.

Зърна го да излиза от неговото бунгало и да се отправя към онази голяма маса. Сложи нещо на нея, но Хюк не обърна внимание какво е. Черната коса на любимия му беше рошава, гъста и мека, блестеше на слънцето. Лицето му бе подлухнало леко и Хечан се зачуди дали е от много сън, или е плакал. Проследи го с очи как се върна вътре, сетне пак се показа. Носеше не много широка бяла тениска с някакъв надпис, която добре очертаваше торса му. Червеният му спортен анцуг бе леко смъкнат надолу и се виждаше ръба на боксерките му.

Донгхюк съвсем бе потънал в този момент, докато кучешки лай не го изтръгна от вълшебството. Косъмчетата по тила му настръхнаха и той се огледа уплашено. Кучето, доста голям голдън ретривър, се разхождаше свободно на известно разстояние от тях.