Website for couples

Глава 138

Хюк поглеждаше бегло към приятеля си, мислейки, че той ще започне разговор. Нана обаче мълчеше и изглеждаше много концентриран в пътя, докато шофираше. Замисленото му изражение подсказваше на тъмнокосия, че той не си мисли за хубави неща.

Чувстваше се гузно, задето отхвърли признанието му. Джемин беше много добър приятел и може би щеше да се получи нещо, ако... Ако го нямаше Марк.

- Ще те оставя у вас първо и тогава ще отида до фитнеса - обади се Нана по едно време.

- Добре.

Отново потънаха в мълчание и Хюк се пресегна, за да включи радиото. Не му харесваше тази атмосфера, не искаше на Джемин да му е неудобно около него.

- Искаш ли след като си свършиш работата да излезем някъде? - предложи по-малкия, поглеждайки го с очакване.

- Не знам. Ще видим.

Донгхюк стисна ръцете си в юмруци. Това дистанцирано държание не му се нравеше. Искаше си стария Джемин.

- Нана - повика го той.

- Кажи.

- Нали каза, че онзи разговор ще си остане в езерото?

Високото момче видимо се напрегна, но кимна сковано.

- Тогава защо се държиш отдръпнато с мен? - довърши Хюк.

- Не е така.

- Така е. Виждам го, Нана. Не искам да... Не искам да се отдалечиш от мен.

Джемин най-сетне го погледна и видя сълзите в очите му.

- Хей, не плачи - побърза да каже той и сложи ръка върху неговата за кратко.

- Как да не плача, след като знам, че съм те наранил! - тросна се Хюк и подсмръкна.

- Не е вярно. Моля те, успокой се. Ти не си виновен с нищо.

Въпреки това дребното момче трудно се съвзе. Най-малко искаше да наранява Нана, който бе един от най-важните му хора.

Джемин въздъхна и се пресегна, отваряйки жабката. Извади от там пакет носни кърпички и му ги подаде.

- Вземи. Стига си плакал, моля те.

Донгхюк измъкна пакета от ръката му и извади една кърпичка, бършейки сълзите и лицето си.

- Така е по-добре - похвали го Нана и другия вече разпозна загрижения и мил тон на онзи свой приятел. - Спри вече.