Глава 23

883 110 13
                                    

Майката на Хюк бе направила пържени филийки, които високото момче с недоумение опита.

- Мамо, къде е сиропа? - попита Хечан с пълна уста и думите му едва се разбраха.

- В шкафа до хладилника - отвърна жената и извъртя очи.

Тъмнокосият стана, но дори не усещаше погледа на Марк в гърба си. Хюк отвори шкафа с мазни ръце и грабна малкото шише със сироп, сетне се върна на мястото си. Въздиша доволно и отвори капачето, след което сипа обилно количество върху филийките си.

По-големият го зяпаше втренчено, не можейки да повярва на очите си. Марк бе привърженик на здравословното хранене и това, което правеше другия в момента, беше недопустимо за него.

- Все му казвам да се храни правилно - вметна майка му, която се беше отчаяла на това колко мръсно се храни сина й. - Е, казвам му и да се храни прилично, но при него тези неща влизат през едното ухо и излизат през другото.

- Каза ли него? - Хюк я погледна невинно и избърса устата си, но направи положението още по-зле, при което Минхюнг поклати глава.

Просто нямаше равен.

- Не, мили, хапвай си - жената се усмихна леко и бутна към него още една филийка.

***

- Боже, безнадежден си - отбеляза Марк, докато му помагаше. Двамата бяха в банята на втория етаж, където Донгхюк се опитваше да махне петното от сироп от блузата си.

- Ако не ме беше бутнал, нямаше да стане - заяде се той.

- Дори не те докоснах! - защити се другия и го огледа. - Още си мазен.

- Остави ме, ще се почистя. Просто ме изчакай долу.

- Абсурд. Може цял ден да стоиш тук.

Високото момче се пресегна и взе пакетчето с мокри кърпички от рафта над мивката, изваждайки няколко. Върна се срещу Хюк и изненадващо хвана брадичката му, вдигайки главата му към себе си.

- Какво правиш? - сепна се той.

- Ще ти помогна.

- Ама аз ти казах да...

Думите му секнаха, когато Марк започна да почиства лицето му. Правеше го наистина внимателно и изглеждаше доста задълбочен в заниманието си.

Хечан се възползва от това и го погледна. За миг потъна в красивите му черти и изобщо не беше на ясно какво се случва с него. Беше същото чувство като онова в колата предния ден.

Website for couples Where stories live. Discover now