Website for couples

Глава 88

- Защо толкова се ядоса преди малко? - попита Ронджун и погледна към него, докато двамата вървяха обратно към кафенето.

- Предполагам, че просто не ми хареса начинът, по който говореше за него - обясни Джено и колебливо намери ръката му, хващайки я леко.

Дребното момче по навик се огледа и сведе глава смутено, но не се дръпна.

- Ако си мислиш, че харесвам Харви или нещо такова, не е така.

Джено се усмихна съвсем малко и наведе глава.

- Ами тогава?

- Какво?

- Защо говореше така за него?

- Кажи честно, ревнуваш ли? - подкачи го Джун и се засмя.

- Може би малко - призна си той и се изчерви.

- Просто той ми напомни за мен - каза Джун след това.

- М?

- Когато с родителите ни дойдохме в Корея бях объркан по същия начин. Не знаех език и не можех да се справям сам с почти нищо. Сигурен съм, че има някой с него от програмата за студенти, който да му е от полза, но все пак исках да му помогна, защото до някъде видях себе си в него.

Джено спря да върви и го изгледа невярващо.

- Аз... Не знаех за това - той се почувства гузно. - Побързах да те съдя и...

- Нямаше от къде да знаеш - прекъсна го дребното момче и му се усмихна мило. - Не съм ти казвал до сега.

- Предполагам, че наистина ревнувах.

Ронджун се усмихна по-широко и хвана ръката му малко по-здраво.

- Е, гълъбчета, съдейки по хванатите ви ръце, сте се събрали най-накрая - изкоментира Донгхюк, който бе застанал пред кафенето.

Джено на момента се смути, което бе доста сладко, а дребното момче изсъска под носа си и понечи да каже нещо, когато бе спряно:

- Трябва да тръгвам, онзи задник дойде - изчурулика Хечан и посочи към колата на Марк от другата страна на улицата. - Благодаря за записките, Ронджуни, и си прекарайте добре.

Той им прати въздушни целувки и пресече улицата, загубвайки се в тълпата.

- Идиот - каза Джун и дръпна другото момче вътре.

- Здравей - поздрави Марк, щом по-малкия влезе в колата.

Преди да каже нещо, Хюк го целуна по бузата и му се ухили.