Website for couples

Глава 97

- Много се радвам, че дойде тук - каза Ронджун с широка усмивка.

- Аз също - отвърна Харви смутено и се изчерви.

Джено едва не извъртя очи от раздразнение, но все пак успя да се спре. Тримата бяха на летището заедно с Накамото Юта, отговорникът за курса на Джун, който обаче стоеше на няколко метра от тях, говорейки по телефона. Явно уреждаше нещо важно, понеже жестикулираше енергично, имайки предвид колко рано сутринта беше.

Въпреки ранния час, Джено настоя да придружи гаджето си, което искаше да изпрати другото момче. С Харви определено щяха да поддържат връзка и, дай боже, да запазят приятелството си. Ронджун се чудеше защо Джено така настояваше да дойде, но нямаше нищо против компанията му.

Седяха в малкото кафене на летището и си говориха, докато не дойде време за полета на русото момче.

Само че преди да станат, Харви постави нещо на масата и засрамено сведе поглед.

- Какво е това? - обърка се Джун.

- За теб е.

Когато се вгледа по-добре, видя, че това е шоколадово десертче. Присви го под лъжичката, но направи опит да се усмихне.

- Много ти благодаря - отвърна той и посегна да го вземе, но Джено сграбчи ръката му.

Тази реакция много учуди Харви и той се притесни още повече. Ронджун също го погледна с недоумение. Джено, без да казва нищо, просто прибра шоколадчето в джоба на якето си и извъртя глава встрани.

Момчетата се изправиха и Харви помъкна куфара си към изхода, който водеше към самолета.

- Ронджуни - повика го той.

- Да?

- Благодаря за всичко, което направи за мен.

Корейският му сравнително се беше подобрил и това много зарадва дребното момче.

- Не ми благодари. Ти се справи чудесно и сам.

- Нямаше да се справя без твоята помощ.

Неочаквано Харви се приближи до него и постави лека целувка на бузата му. Джено, който стоеше плътно зад по-малкия, смръщи вежди, но отново си замълча.

- Е, Харви - Юта се включи към тях, говорейки на английски, - беше чест за нас да си част от програмата ни за обмяна на студенти. Наистина беше приятно.