Website for couples

Глава 31

Доста голямо и мръсно улично куче бе застанало до един контейнер и търсеше храна. Марк му се усмихна и подсвирна тихо, но то го чу и наостри уши. Животното се огледа и го забеляза, сетне замаха с опашка радостно.

- Ей, сладурче - каза чернокосия и понечи да се наведе, за да го извика при тях, когато ръката на Донгхюк го спря.

По принцип Марк винаги бе обичал животните и се чудеше как хората можеха да са толкова жестоки и да ги оставят на произвола на съдбата.

- Кажи му да се махне - почти прошепна Хюк, а гласът му трепереше.

- Но защо? Виж колко е дружелюбно и как...

- Моля те, Марк... 

Чернокосият се изправи и го погледна. Хечан стискаше ръкава на якето му и видимо трепереше, свел глава.

- Моля те, изгони го... - помоли отново той и Марк кимна, обвивайки раменете му с ръка.

Беше ясно, че се страхува от нещо. Вдигна качулката на якето му и направи така, че да закрие очите му от страната, където се намираше кучето.

- Не гледай - каза той и застана до него, помагайки му да мине покрай контейнера.

Донгхюк мразеше кучета. Цялото му тяло замръзваше, щом видеше някое и мозъка му буквално блокираше. Сега не стана по-различно.

Високото момче се чудеше какво се случи, за да има такава рязка промяна. До преди минута Хюк беше заядлив и не му спираше устата, а сега приличаше на уплашено пале, което скимтеше за помощ..

Отминаха кучето, което ги изпрати с поглед, явно разочаровано, че не получи нищо, но Марк не го пусна.

Когато се отдалечиха достатъчно, той спря да върви и застана пред другото момче, сваляйки качулката. Дори на светлината на уличните лампи можеше да види бледото му лице.

Нежно обхвана бузите му в шепи и повдигна главата му към себе си.

- Мина - увери го той и му се усмихна топло. - Добре ли си?

Донгхюк кимна сковано, но още не можеше да се отърси. Този страх го преследваше вече шест години и всеки път ставаше едно и също.

Постояха на едно място, а Марк продължаваше да топли лицето му с ръцете си. За миг Хюк се почувства наистина защитен и срещна милите му очи, в които имаше купища въпроси. Но той не питаше нищо.