Website for couples

Глава 43

- Донгхюк, почакай - извика Марк в опита си да го спре.

Дребното момче вървеше с бясна скорост по коридора и на другия му омръзна да го гони. Настигна го и го хвана за лакътя грубо.

- Казах ти да спреш.

- Остави ме.

- Какво ти стана пак? За какво се ядоса?

- Пусни ме, ако не искаш да ти отрежа пръстите един по един и да ти ги навра в различни дупки.

Марк извъртя очи при заплахата му.

- Не разбирам защо се ядосваш.

- Как защо?! - сопна се той и се радваше, че в момента няма никой друг в коридора. - Щеше да ме целунеш там.

- Е и? Онзи ден нямаше нищо против да го направя, докато бяхме вкъщи.

- Да. Вкъщи - уточни Хечан. - Не тук.

- Значи вкъщи може да те целувам, а навън - не?

- Точно така - той вирна гордо брадичка.

- И защо? Да не те е срам от мен?

- Да, Марк, умирам от срам, че те познавам - каза той с доста голяма доза ирония. - Може ли вече да ме пуснеш? Искам да си ходя.

- Както кажеш.

Чернокосият най-после го освободи и Хюк съвсем очевидно изтри ръката си, сякаш бе оцапан от нещо гнусно.

- Благодаря - отвърна троснато и се отправи към изхода.

Марк само поклати глава. Наистина не можеше да го разбере. Това момченце му ходеше по нервната система и нямаше капка милост у себе си.

Последва го до вратата на сградата, но остана вътре. Не след дълго Донгхюк се върна, отбягвайки погледа му. Застана пред него и скръсти ръце пред гърдите си.

- Навън вали, а нямам пари в себе си за автобус - измърмори той.

- Какво да се прави.

- Млъквай.

Марк извади ключовете за колата, знаейки много добре какво иска той.

- Да вървим. 

Хечан просто кимна и тръгна покорно след него към колата, която бе на близкия паркинг.

***

- До кога ще се цупиш? - попита Марк, застанал на прага на хола.

- Не се цупя.

Донгхюк бе седнал на дивана, но дори не гледаше тъпото предаване. Искаше единствено да му създава напрежение и да го увери, че наистина му е ядосан.