Website for couples

Глава 117

Джемин на мига скочи от колата си и отиде по средата на улицата при дребното момче. Обърна глава само за миг, за да види номера на другата кола и го запомни. Автомобилът спря, след като блъсна Донгхюк, сякаш да се увери, че си е свършил работата и чак тогава продължи напред. Хора почнаха да се събират около малкото момче, което лежеше безжизнено на асфалта.

- Хюк - Джемин застана на колене пред него и го повдигна. - Донгхюк, отвори очи!

Нямаше никаква реакция. Сякаш само до преди няколко минути Донгхюк не му се бе усмихвал, не бяха прекарали един чудесен ден заедно.

Нана си каза да не се паникьосва, макар да беше повече от уплашен. Отново бе свалил гарда си, забрави за опасността. Как не беше видял? Как не го предвиди?

Взе дребното момче в ръцете си и се наведе, допирайки ухо до гърдите му. Олекна му, когато усети пулс и го вдигна на ръце, отнасяйки го до колата си.

- Дръж се, моля те. Не може да си отидеш сега, нали? - мърмореше си той, докато го слагаше внимателно на задната седалка. Качи се на шофьорското място и по най-бързия начин потегли към болницата.

***

Джемин нервничеше отпред, не можейки да си намери място. Доктор бе влязъл в стаята, за да прегледа Хюк и след около двадесетина минути най-после излезе.

- Докторе - Нана веднага препречи пътя му.

- Вие ли сте с пациента?

- Да. Как е той? 

Джемин вече почваше да си мисли за най-лошите възможни неща

- Добре е. Левият му крак е счупен, има няколко натъртени ребра, но нито едно пукнато, което е добре. Също така ударът е предизвикал леко сътресение на главата, заради което все още не се е събудил, но като цяло няма нищо притеснително. Показателите са добри, няма данни за вътрешни кръвоизливи или усложнения, така че бих казал, че приятелят Ви ще се възстанови бързо.

Огромен товар падна от раменете на Джемин, докато осмисляше думите на доктора.

- Може да влезете да го видите, скоро ще дойде в съзнание.

Нана кимна с благодарност и мъжа го заобиколи, тръгвайки по коридора. Мамка му, такова облекчение беше. Влезе тихо в стаята и сърцето му се сви, когато го видя да лежи там. Толкова беше притеснен, мразеше се. Ако по негова вина му се бе случило нещо, никога нямаше да си прости.