Website for couples

Глава 46

- Другите няма ли да дойдат? - попита Дже, продължавайки да се разтяга навсякъде из залата.

- Сиченг би трябвало всеки момент да пристигне - каза Тейонг и опъна единия си крак назад.

- Както винаги, ужасно точен - включи се Тен, пълен със сарказъм.

- Каза, че имал някаква работа с майка си - Тейонг сви рамене и погледна към Донгхюк, който зяпаше в телефона си. - Хюки, успя ли да се свържеш с Ронджун?

Дребното момче поклати отрицателно глава.

- Сто пъти сигурно му звънях, няма го. Ако разбера, че ме игнорира, ще му еб...

Джехьон звучно се прокашля, цензурирайки думите му.

- Предлагам да започнем, а? - намеси се той с усмивка. - Другите ще си дойдат в последствие.

Останалите кимнаха в знак на съгласие и Хюк се изправи, тъй като до сега седеше на пода. Не му трябваше кой знае каква загрявка, затова просто отиде да пусне музиката.

***

Навън вече се стъмваше, когато тренировката свърши. Всички бяха доста изморени и едва дишаха, изчаквайки за момент да си поемат дъх. Сиченг дойде малко след като те започнаха, но Ронджун така и не се вясна, което още повече притесни Хюк.

- Чао, Хюки - Тейонг му метна, докато вървеше към вратата, следван от Тен, който от своя страна изобщо не го погледна.

- До утре - отвърна Донгхюк, оправяйки нещата в раницата си.

- Джехьон, идваш ли? - Тен се спря на прага и се обърна към него.

- Не, още не съм готов.

- Беше ми приятно, задници, ще се видим утре - вметна Сичен, тъкмо минавайки покрай дребното момче до вратата.

Хечан само се подсмихна, но не каза нищо.

- Да те изчакам ли? - попита Тен след това.

- Не, спокойно. Тръгвай - Дже му отправи мила усмивка.

Читафон кимна и излезе, а Джехьон се приближи към по-малкото момче.

- Не сме те виждали напоследък - отбеляза той, рошейки косата си с хавлията.

- Да, съжалявам. Имах малко... задачи.

- Какви? Нещо лошо ли е?

- Не, спокойно. Всичко е наред.