Website for couples

Глава 102

Джемин изтърпя да махнат куршума от рамото му и сякаш след това му олекна. Нямаше нужда да викат лекар, затова една сестра се погрижи за раната му, а той се видя принуден да флиртува малко с нея, за да отвлече вниманието й. Това винаги му се бе отдавало и нямаше против, стига тя да не почне да задава въпроси.

Младата жена му каза да легне и да постои половин час, докато системата му изтече. Обясни, че в нея има болкоуспокояващо и той беше благодарен за това, тъй като наистина го болеше много. Едва успяваше да се движи, раната не беше сериозна, но бе загубил доста кръв.

Марк стоеше подпрян на стената отсреща и търпеливо чакаше сестрата да ги остави. След като това се случи, той закова поглед в розовокосият, който се намръщи.

- Защо ме гледаш така, сякаш аз съм виновен? - попита Нана.

- А не си ли? - Марк повдигна вежда.

- Случайно не съм? - интонацията му премина в иронично въпросителна.

- Какво правеше там? Защо бяхте заедно? - чернокосия скръсти ръце пред гърдите си.

- Донгхюк искаше просто да излезем.

По изражението на Марк си пролича, че той не знае за това.

- Какво? - Джемин се усмихна леко. - Не знаеше ли?

Другият се опита да се въздържи. Беше на ясно, че Хюк ще закъснее днес, но не получи обяснение защо, все пак и той имаше лично пространство.

- Минхюнг - той реши да смени темата и да мине направо на въпроса, - не знам какви ги вършиш, но нещата загрубяват.

- Какво искаш да кажеш?

- По-рано днес ходих на гробището - поде Нана, - някакъв тип ме следеше. Беше ме проследил до там, но след това успях да му се измъкна.

- Продължаваш да ходиш там? - учуди се той.

- Това ли е важното в момента? - подразни се високото момче. - Казвам ти, че ме следят. Никога до сега не са го правели, знаеш какво значи това, нали? Нямат ти доверие.

Чернокосият въздъхна изморено, той беше прав.

- Нарочно смених уговореният час на срещата с Хюк с по-ранен, но те дори и това са предвидили - каза Джемин. - Изложен е на опасност, за бога, Марк, стреляха по нас.

- Добре, не е нужно да ми го повтаряш сто пъти.

- Явно има нужда! Самозабравил си се. Не виждаш ли какво става? Донгхюк е в беда, без да има някаква вина и дори не знае за това. Какво мислиш да правиш? Как ще го защитиш?