Website for couples

Глава 143

Нощта мина мъчително бавно за Хюк. Имаше чувството, че времето не върви, че всичко е спряло и можеше да чуе собственото си дишане.

Лежеше свит в леглото, гол и треперещ, завит единствено с лек чаршаф. Тялото го болеше, всеки инч от кожата му туптеше нетърпимо. Дори не си бе и представял, че Джехьон може да е такъв.

Да, по-големия не посмя да го насили. В даден момент просто се спря, но имаше намерение да го направи. Целуваше го, хапеше врата му почти до болка, ръцете му шареха навсякъде и на Хюк това не му харесваше. Вика, съпротивлява се и го удря, докато накрая другия не се ядоса още повече и му посегна. За пръв път в живота си Хюк бе удрян по този начин и сега все още се мъчеше да възприеме случилото се.

Точно когато си мислеше, че Джехьон ще стигне до края, той спря. Разколеба се и се дръпна от него, оставяйки го облян в сълзи и синини. Донгхюк не можеше да си изкриви езика да му се моли, просто нямаше да го направи. Той не заслужаваше това.

Радваше се наистина много, че той престана с тези неща. Не му се мислеше какво щеше да е, ако го бе изнасилил.

Сълзите му вече бяха засъхнали върху лицето му, не бе способен дори да плаче. Нямаше сили за нищо. Долната му устна го болеше, заради силните шамари, гърба и задните страни на бедрата му носеха следи от удари с колан. Не бяха дълбоки, но достатъчно силни, за да ги усеща ясно.

Зарови лице във възглавницата и зарида тихо. В този миг на безсилие се сети за Марк и никога до сега не е желал толкова силно другия да е тук.

- Марк... - изхлипа той. - Къде си...

Хюк стисна възглавницата между пръстите си и даде воля на мъката си. Мамка му, през целия си живот не се бе чувствал толкова жалък. Инцидента с кучетата от детството му загуби смисъла си и стана незначителен.

Мислено молеше Марк да дойде по-скоро.

Чудеше се дали изобщо може да има доверие на някого. Виждаше съвсем нови лица от стари хора, това го плашеше. Всичко изглеждаше толкова страшно, сякаш нямаше никога да се измъкне от тук. Тези няколко часа му се сториха по-дълги и от безкрая. По дяволите...

***

- Какво е това? - Джемин погледна към пликовете в ръцете на Джой. Бе се събудил преди малко и веднага попита за Марк, а тя не знаеше какво да му каже. Марк го нямаше и причината бе ясна.