Глава 21

893 117 18
                                    

- Това ли е? - Донгхюк погледна през предното стъкло на колата към отсрещния блок.

- Това трябва да е. Ще влезем ли?

- Така и така сме вече тук - Хюк сви рамене и понечи да свали колана си, когато другия го спря. - Какво?

- Почакай.

Марк пъргаво излезе от колата и съблече якето си, слагайки го върху главата си. Заобиколи колата и застана от страната на Хечан, отваряйки вратата.

- Хайде, слизай - каза той и дребното момче по някаква причина го послуша.

Заедно бяха под якето, докато Марк затвори вратата на колата и се отправиха към входа на блока.

- Благодаря - смутолеви Хюк, поглеждайки встрани.

Чернокосият не каза нищо и само изтръска якето си от водата.

- Погледни - обади се отново по-малкия, загледал се в таблото.

Високото момче също се обърна и забеляза техните имена на петия етаж.

- Не помня да съм се нанасял - намръщи се Донгхюк.

- И аз. Да влезем.

Един след друг се шмугнаха вътре, сетне влязоха в асансьора. Сградата изглеждаше доста призрачна и Хюк се изненада, тъй като очакваше асансьора да спре изведнъж.

Пристигнаха на етажа.

- Мисля, че е този - Марк посочи към апартамента вляво от асансьора и се насочи натам, пъхайки ключа в ключалката.

Той с лекота влезе и отключи, поглеждайки към другото момче.

- Какво? - не разбра Хюк. - Ти влез първи.

- Добре де, добре - изпуфтя Марк, но въпреки това го направи.

Отвори леко вратата и надникна вътре, оглеждайки се.

- Май няма зомбита - изкоментира той, - може да влезеш и ти.

- За твое сведение, изобщо не се страхувам - Донгхюк вирна брадичка гордо, но в следващия миг се чу цвърчене на мишка и той подскочи стреснато.

- Какво, за бога? - възкликна Минхюнг, тъй като той буквално скочи върху него.

- Там има мишка! - Хюк посочи към ъгъла на коридора отвън.

- Нали не е вътре в апартамента, радвай се - чернокосия извъртя очи. - А и какво стана, господин "изобщо не се страхувам"?

Website for couples Where stories live. Discover now