Website for couples

Глава 80

Едва след като приключиха лекциите, Ронджун успя да остане на саме с приятеля си. Все някой от техния курс идваше да пита нещо по време на почивките или пък не можеха да останат сами.

- Ще кажеш ли вече прословутото нещо? - подкани Хюк докато вървяха към залата.

- Да. Работата е там, че...

Точно когато щеше да каже, телефонът на по-високото момче звънна.

- Секунда - помоли Хюк, а другия изсумтя раздразнено.

Лицето на Хечан сякаш грейна, когато видя кой го търси.

- Ало? - вдигна той и не можа да скрие усмивката си, което помогна на Джун да се досети кой звъни.

- Здравей - поздрави Марк от другата страна. - Какво правиш?

- С Ронджун отиваме на тренировка. А ти?

- Тъкмо се прибрах.

- Днес си подранил.

- Ами, да, нямаше чак толкова много работа.

Хюк осъзна, че всъщност не знаеше каква е работата му, но сега не бе момента да пита.

- Ясно - кимна той, макар че Марк не можеше да го види. - И какво ще правиш сега?

- Ще чакам да стане време за края на тренировката ти.

- Така ли? Защо?

- За да дойда да те взема.

Донгхюк се засмя леко, с което си спечели изненадан поглед от приятеля си. Никога не го бе виждал да се държи като влюбена ученичка, а сега правеше точно това. Още малко и щеше да върти кичур коса на пръста си, какъв ужас.

Продължиха да си говорят още няколко минути и почти бяха стигнали пред залата, когато Ронджун просто не издържа.

- Има десет минути до началото на репетицията, колко смяташ да си гукате? - попита изнервено той.

- Какво искаш?! - Хюк закри долната част на телефона с ръка и му се озъби.

- Искаш ли да ти кажа или не искаш?!

- Марк - той се върна към разговора, - трябва да затварям.

- Добре, ще се видим тогава. Пак по същото време, нали?

- Да. До после тогава.

- Чао, Хюк. Целувки.

Дребното момче зяпна, но Марк затвори без да му даде шанс да отговори. Свали телефона от ухото си и се усмихваше глупаво, следен от зоркия поглед на русия.