Website for couples

Глава 20

Ронджун тъкмо бе излязал от кафенето, тъй като искаше да подиша малко чист въздух, докато новият му приятел се приготви. Зачуди се дали да не звънне на Хюк, но не искаше да го прекъсва. Дали срещата бе минала добре? Поне можеше да му пише, за бога!

Докато се колебаеше дали да му пише нещо в чата, вратата на заведението се отвори и Джено излезе от там, усмихвайки се смутено.

- Готов съм - каза той.

- Да вървим тогава.

Русокосият тръгна напред, а той послушно го последва.

- Виж, наистина извинявай за вчера - обади се Джено.

- Добре, разбрах, стига си го повтарял - засмя се той, при което високия се изчерви.

- Не знам как стана. Обикновено внимавам повече.

- Моля те, не се притеснявай - Джун го погледна. - Караш ме да се чувствам виновен.

- Съжалявам!

- Е, нека спрем с извиненията и да решим къде да отидем - предложи той след това.

- Ами... - Джено се замисли за миг, но явно нищо не му хрумна първоначално.

- Знам едно приятно местенце - сети се дребното момче. - Ако можем да...

Преди да успее да довърши изречението си, се чу силна гръмотевица и той застина.

- Какво има? - попита Джено.

- Не, нищо.

Нямаше да си признае, че се бе уплашил за миг.

Секунди след това от небето се изля силен дъжд. Двете момчета възкликнаха изненадано и започнаха да се оглеждат за място, където да се скрият.

- Какво правиш?! - почти извика Ронджун, тъй като дъжда беше оглушителен. Джено се бе заел да съблича якето си и го придърпа към себе си, закривайки ги.

Заедно тръгнаха към най-близкият магазин, над който имаше навес и се скриха там от дъжда, но чернокосия не свали якето си.

Ронджун се почувства неудобно, когато осъзна, че се намира толкова близо до тялото му и надигна глава към него.

- Тук не вали - изрече той. - Ще ти изтръпнат ръцете.

Явно Джено се опомни, понеже кимна и свали якето, изтръсвайки го от водата.

- Не се намокри, нали? - той го огледа.

- Не, спокойно. А ти?